Архив на категория: Услуги

Неизбежната отбрана вече не е наказуема

П арламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, свързани с института на неизбежната отбрана и санкциите за маловажни кражби. 

Промените са внесени от „Обединени патриоти“ на 18 април миналата година и днес бяха одобрени единодушно със 106 гласа „за“ в пленарната зала. След това депутатите гласуваха максимален срок за предложения между първо и второ четене. 

Със законопроекта се записва,

че няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище,

както и когато е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.

Заместник-председателят на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов посочи, че измененията са срещу битовата престъпност и целят разширяване на хипотезите на неизбежна отбрана.

В момента законът не е достатъчно толерантен към тези, които защитават собствеността си, коментира той.

Веселинов посочи, че втората част от законопроекта се отнася за маловажните кражби. Ако стойността на кражбите е до две минимални работни заплати /1100 лева/, може да се приключи производството с глоба между 100 и 300 лева, като това може да се повтори или потрети, ако общата стойност на престъпленията в рамките на една година е под 150 лева, коментира той.

По думите му на този порочен кръг трябва да се сложи край и при второ провинение извършителят да влиза в затвора. От ОП предлагат също стойността на кражбата да бъде намалена на една минимална работна заплата. 

От ГЕРБ изтъкнаха важността на промените, но отбелязаха и слабости на предложените текстове.

Маноил Манев /ГЕРБ/ каза, че е доволен, че се отваря този дебат. Той обаче изрази притеснения, че ще имат проблем, приемайки тези текстове при празна зала отляво. Популистите няма да спазят принципа като не си го казал навреме да замълчиш, а ще говорят лъжи всеки Божи ден, посочи Манов. Колегата му Димитър Лазаров подкрепи условието „две минимални работни заплати“ да бъде заменено с „една“. 

„Трябва да приложим твърдата санкция на закона, за да въвеждаме ред и законност“, коментира Валери Симеонов /ОП/. Според него предложените текстове са добре обмислени, балансирани и съгласувани и не носят риск от извършване на криминално престъпление, прикрито като неизбежна отбрана. 

Когато нарушителите знаят, че ще лежат в затвора за един откраднат буркан, и бабата няма да пострада, коментира Юлиан Ангелов /“Обединени патриоти“/. 

Независимият депутат Спас Панчев коментира, че този въпрос наистина е важен за обикновения български гражданин, за земеделския производител. Той посочи, че много въпроси следва да бъдат доуточнени между първо и второ четене, но хората очакват да има промяна.

Видео

Източник: Вести БГ

Иск за сключване на окончателен договор

Иск за сключване на окончателен договор – Всяка от страните по предварителен договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор.

Това е текстът на чл.19 ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ако тази разпоредба се тълкува при съблюдаване буквата на закона по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то тогава следва да се приеме, че в обхвата на разпоредбата под „всяка от страните по предварителния договор“ се включва и неизправната страна по предварителния договор, която може активно да се легитимира, предявявайки искова претенция за обявяване на предварителния договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В правната доктрина се прави опит за преодоляване на това буквално тълкуване.

Според проф.Живко Сталев „по всеки иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът трябва да провери по повод на възражение на ответника и изправността на ищеца с оглед на задълженията, които той е поел с предварителния договор.

“ (Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, издателство Сиела Норма АД, София, 2012).

Но тук идва да се противопостави на становището на проф.Сталев даденото тълнуване относно материално легитимираните лица по иска за обявяване на един предварителен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД за окончателен в решения на ВКС.

В своята съдебна практика ВКС приема, че ищец е лицето купувач, независимо дали е изправна страна по договора, т.е. дали е изпълнил задължението си за плащане изцяло на цената, а обещателят по действащия предварителен договор е ответник.

Според съда решението по предявения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД ще бъде постановено по чл.362 ал.1 от ГПК, което означава, че същото ще замести и неизпълнената част от задължението на ищеца за плащане на цената. 

Неизпълнението на задължение по предварителен договор и неизправността на ищеца-купувач не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния  иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, щом предварителния договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен“ (Решение №28 от 01.07.2011г. по т.д. №207/2010г., IIотд. на ВКС-ТК).

Според ВКС проверката за съществуването на вземането, касаещо цената на имота законодателят свързва само с начина на постановяване на решението, т.е. дали ще бъде под условие или без условие за доплащане на дължимата цена и самото вземане не е предмет на делото за обявяване на предварителния договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД за окончателен.

Предметът на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД е функция на съдържанието на предварителния договор. С Решение №475/08.06.2010г., III г.о. на ВКС-ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС приема, че когато предварителният договор е за продажба, той трябва да съдържа уговорки за вещта и цената, тъй като това произтича от основанието на предварителния договор, чрез който, доколкото е валиден, страната придобива преобразуващото право да иска по съдебен ред, сключването на окончателния договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД.

Ако предварителния договор не установява същественото съдържание на окончателния договор, съдът не може с решението си да замести окончателния договор.

Това безспорно виждане на съдилищата в производството по обявяване на предварителен договор за окончателен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД има различни интерпретации, когато предмет на предварителния договор са няколко недвижими имоти или предмет на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД е за част от уговорената между страните престация, което не е предмет на настоящето изследване.

(Граждански процесуален кодекс, Приложен коментар, Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика, Авторски колективБлаговест Пунев, Венелин Ганев, Димитър Хорозов и др., ИК“Труд и право“, София, 2012г.).Съдебното решение, което уважава претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД притежава конститутивен характер, тъй като със сила на присъдено нещо потвърждава съществуването на спорното право,  и с конститутивно действие, поради предизвикване на търсената от ищеца правна промяна в правната сфера на ответника.

В хипотеза, касаеща придобиване на вещно право, най-важната правна последица за ищеца от  един уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е, че той по силата на съдебния акт придобива претендираното от него вещно право.

Правото на страната по предварителния договор да предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен се погасява по давност.

В това отношение правото по чл.19 ал.3 от ЗЗД не се отличава от другите субективни права. На общо основание то представлява вземане и като всяко вземане не може да бъде реализирано по съдебен ред, т.е. да бъде събрано принудително в случай, че е изтекъл предвидения в закона срок.

По силата на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД давностният срок е петгодишен и започва да тече от момента на сключване на предварителния договор, ако страните не са уговорили друго.

Когато продавачът като страна по предварителния договор предаде владението върху предмета на договора от датата на самото сключване на предварителния договор, то това негово действие не спира давностния срок.

Различна е хипотезата, при която владението върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор не е предадено при сключване на самия договор, а в известен интервал от време след това.

В този случай давността се прекъсва. Предаването на владението на купувача може да се третира като признание на вземането от длъжника, тъй като съгласно нормата на чл.116 б.“а“ от ЗЗД признаването на вземането от длъжника е основание за прекъсване на давностния срок.

Отстъпването на владението от длъжника на кредитора по предварителния договор след сключването му представлява красноречиво волеизявление за наличието на задълженията по него.

В този случай давността започва да тече от датата на предаване на владението. От прекъсване на давността започва да тече нова давност по см. на чл.117 ал.1 от ЗЗД, което означава, че изтеклият срок до датата на прекъсване на давността е изгубил своето правно значение като давност.

Докато съдебното производство за обявяване на предварителния договор за окончателен е висящо, обещателят (продавач) по предвалителния договор може да прехвърли обещания на купувача по предварителния договор недвижим имот  на трето лице.

В защита на купувача по предварителния договор може да се определи значението на вписването на исковата молба по партидата на имота и на нейния собственик в Агенцията по вписванията, което се определя от чл.114 ал.2 от ЗС „Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца“. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.114, б.“б“ от Закона за собствеността, че „Трябва да бъдат вписани: исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.“ По този начин прехвърленото право на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор,  от продавача на трето лице с нотариален акт след датата на вписване на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД, не може да се противопостави на ищеца по висящото съдебно производство (вж.Соломон Розанис, Предварителни договори, Издателство „Фенея“, София, 2008г.).

Предварителен договор за покупко-продажба на имот

Предварителен договор за покупко-продажба на имот – При покупко-продажба на недвижим имот, било то жилищен, търговски или поземлен, както и при учредяване на ограничено вещно право върху имота, купувачът и продавачът, като страни по сделката, сключват предварителен договор преди извършване на сделката за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на ограничено право на собственсот върху недвижимия имот с окончателен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт.

Предварителен Договор по чл.19 от Закона за Задълженията и Договорите (ЗЗД)

Предварителният договор по чл.19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) представлява основата или „подготовката“ за извършване на сделката пред нотариус. Предварителният договор следва да съдържа всички основни елементи на сделката във връзка с покупко-продажбата на недвижимия имот, като обвързва продавачът и купувачът с произтичащите от това права и задължения.

Страни по Договора

Страните уговарят в детайли сделката, като нейните основни елементи следва да съвпадат с основните елементи на договорената покупко-продажба в окончателния договор във формата на нотариален акт, извършен от нотариуса – това са идентичен предмет на сделката, който е ясно индивидуализиран с описание на площ, помещения и граници,   определени индивидуализирани страни по сделката, определена цена, уточнени условия на покупко-продажбата, избран начин на плащане, обезпечения, ако се налагат, определени обезщетения при неизпълнение и т.н.

В никакъв случай обаче не бива да се счита, че има някаква „съподчиненост“ между двата договора. Двата договора имат свое самостоятелно правно битие и съществуват независимо един от друг. Предварителният договор е облигационен договор, от който произтичат вещноправни последици, но няма като резултат транслативен ефект по отношение на правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на сделката. Изискването за действителност на предварителния договор е той да е сключен в писмена форма.

Условия в Предварителния Договор

В писмения предварителен договор трябва да залегнат уговорки относно съществените условия на бъдещия окончателен договор във формата на нотариален акт и на първо място поетото задължение от страните за взаимни насрещни престации.

Продавачът обещава да прехвърли собствеността върху недвижим имот на купувача срещу заплащане на определена цена.

Писмената форма на предварителния договор е условие за неговата действителност.

Всяка от страните по един предварителен договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, само когато предварителния договор е в писмена форма.

Предварителният договор по своята същност представлява „обещание“ за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот и съдържа условия, гарантиращи изпълнението на това „обещание за продажба“.

При извършване на нотариалния акт за окончателното прехвърляне на правото на собственост върху имота, продавачът следва да представи доказателства пред нотариуса, че той е изключителен собственик на имота.

При подписване на предварителния договор такова изискване няма.

Няма изискване продавачът да е собственик на недвижимия имот към момента на сключване на предварителния договор.

Това разширява приложното му поле и в случаите когато в бъдеще обектът ще бъде придобит, за да се изпълни задължението за прехвърляне на собствеността, както и да се „обещава“ продажбата на бъдещ имот, т.е. на обект, който все още не съществува.

Така например продавачът може да се задължи да придобие или изгради недвижимия имот и след това да прехвърли правото на собственост върху него при сбъдване на определени условия и срещу задължението за заплащане на определена цена от страна на купувача.

Този тип предварителни договори са най-силно застъпени при инвеститорски и строителни компании, които сключват директно с купувачите предварителни договори със задължение да изградят един обект и да прехвърлят правото на собственост с окончателен договор във формата на нотариален акт при достигане степен на завършеност Акт 14, Акт 15, Акт 16, или при придобиване на разрешение на ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Гражданите ще могат да водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконни наредби

Дело Срещу Държавата

Дело срещу държавата. Гражданите и бизнесът могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. Това да се регламентира изрично в самия ЗОДОВ предлага депутатът от ДПС Хамид Хамид.

Тази възможност беше отречена преди близо три години – на 27 юни 2016 г., когато Върховният административен съд (ВАС) излезе с тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), с което прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“.

Преди ВАС да излезе с това задължително за всички съдилища тълкуване магистратите бяха разделени в позицията си. Нещо повече – разделен беше и самият ВАС и затова 32-ма върховни съдии подписаха тълкувателното решение с особено мнение.

Днес Хамид Хамид заявява, че целта на внесения от него проект за промени в ЗОДОВ е именно да се преодолеят последиците от Тълкувателното решение по дело №2/2015 г. на ВАС и определя като показателен фактът, че решението е подписано с особено мнение от толкова много съдии.

„Освен това посоченото тълкуване на закона, противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз и на практика прегражда защитата на гражданите и юридическите лица от вреди, които са причинени от отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“, заявява зам.-председателят на парламентарната правна комисия в мотивите си.

Предложението му идва дни след като депутати от ГЕРБ внесоха друг проект за изменения в ЗОДОВ, с който се урежда окончателно, че делата за обезщетяване на вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз ще се водят именно по този закон (повече по темата виж тук). Така по всяка вероятност двата законопроекта ще бъдат обединени и разгледани съвместно от Народното събрание.

Точното предложение на Хамид е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да придобие следната редакция:

Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове

Преди три години, когато обсъждаше проблема, ВАС не се съгласи с подобно виждане, като основния си аргумент върховните съдии от мнозинството извлякоха от чл. 195 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той предвижда две неща. Първо, че „подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение“. И второ – „че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение“. Това, според мнозинството във ВАС, означава, че за периода от приемането на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила решение, той се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. А освен това има специален ред за обезщетяване на гражданите и бизнеса от действието на незаконни наредби, правилници и инструкции, тъй като понятието „правни последици“, включва в себе си и компенсирането на вредите от действието им. С тази задача обаче е натоварен органът, издал незаконният акт, а воденето на паралелни дела от засегнатите по ЗОДОВ е изключено.

Застаналите на особено мнение 32-ама върховни съдии, чиято теза днес се възприема от Хамид Хамид, обаче заявиха, че колегите им са объркали причина и следствие в съжденията си. И изтъкват, че съдът отменя наредбата, правилника или инструкцията именно защото са незаконосъобразни, т.е. отмяната е следствие на незаконосъобразността, а не обратното. „Няма законово основание за извод, че актът ще се счита за незаконосъобразен от деня на решението за неговата отмяна и занапред, а оттук – че това ще изключи отговорността за вреди, причинени от действието му преди отмяната, тъй като до този момент той е действал законосъобразно. На първо място това означава, че е бил обжалван и отменен един законен акт. Освен това подобно разбиране е в противоречие с правната логика – това би означавало да се приеме, че актът е незаконосъобразен, защото е отменен, че незаконосъобразността е последица от отмяната, а не обратното“, пишат те.

А за това, че АПК (чл. 195) казва, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, посочват, че кодексът не въвежда законова презумпция, че той ще се счита за незаконосъобразен занапред. „Няма нормативно основание да се приема, че разпоредбата на чл. 195, ал.1 АПК, от материалноправна гледна точка, може да ограничи отговорността до вреди, които могат да настъпят след отмяната на акта, с мотив, че едва след този момент актът се счита за незаконосъобразен. По правилата на правната логика след отмяната вреди от действието на отменен нормативен акт не могат да настъпят, тъй като същият спира да се прилага“, изтъкват 32-мата върховни съдии.

Според останалите на особено мнение чл.1 от ЗОДОВ и чл.195, ал.1 АПК не подлежат на съотнасяне и втората разпоредба не ограничава приложното поле на първата. „Двете норми са от различен вид: съответно – материална и процесуална, всяка от тях има свое собствено място в правната система, има свое собствено действие, независимо едно от друго. Те не действат на една плоскост – не уреждат едни и същи правоотношения, поради което и не са в колизия“, пишат 32-амата върховни съдии през 2016 г.

Промени и в АПК

В законопроекта си Хамид Хамид предлага и няколко промени в АПК. Първата е в чл. 213б, който регламентира какво се случва, когато жалбата или протестът бъдат оставени без движение. С преценката дали те отговарят на изискванията на АПК са натоварени шефът на ВАС, заместниците му и председателите на отделения. Сега депутатът от ДПС предлага с разпорежданията си, с които оставят жалбата или протеста без разглеждане, те да могат „да присъждат разноски, ако са поискани и ако са представени доказателства за заплащането им“. Същото право получават и съставите на съда, когато открият нередовностите в жалбата в течение на вече започналото производство.

Освен това с предложенията за промени в АПК, депутатът от ДПС урежда и че по-ниската такса за касационно обжалване, което се дължи по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване (30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи) трябва да се прилага и за споровете за социално подпомагане. „Следва да се утвърди практиката, като гражданите и едноличните търговци, които обжалват актове по дела за социално подпомагане се ползват от привилегията, предоставена и на гражданите и едноличните търговци, които обжалват съответно дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване“, пише Хамид.

Той е установил и друга празнота в АПК, който с последните си изменения за първи път предвиди, че и държавата и общините плащат такси за касационно обжалване на делата, от които преди това бяха освободени. Оказва се, че те са пропуснати в чл. 235а АПК, който регламентира такса от 30 лв. за граждани в производствата по частни жалби и 150 лв. – за организациите. „Административните органи – държавни или общински също следва да бъдат включени в субектите, които следва да заплащат държавна такса за подаване на частна жалба, тъй като същите са били страни в първоинстанционното производство и имат право да обжалват съдебните определения“, пише Хамид.

Освен това той предлага да се отмени и чл.27, ал.7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, която освобождава бюджетните организации от такси. Защото след измененията в АПК, тя влиза в колизия с въведеното в чл. 227а АПК задължение за всички страни в процеса, включително за държавните и общинските органи, да плащат държавна такса за касация.

„Заплащането на такса се свързва не само с възмездяване на тази услуга, но и с мотивиране на страните към добросъвестно упражняване на процесуалните права, а що се отнася до държавните и общинските органи – за да бъде предотвратен и евентуален административен произвол от тяхна страна“, подчертава авторът на законопроекта.

Източник: lex.bg

Вече ще може да стреляме по крадец, ако влезе у дома!

Вече ще може да стреляме по крадец, ако влезе у дома!

Ако крадец влезе с взлом в дома ни с цел кражба, вече няма да бъде наказуемо, като престъпление.Това гласи записана промяна в нов Наказателен кодекс. Този проект е публикуван на сайта на правосъдното министерство.

Наказателен кодекс е един от най-старите действащи у нас нормативни актове и не е променян цялостно почти 45 г. Приет и създаден 1968 г. до днешна дата е променян повече от 95 пъти, но само частично.

Най-интересният текст в новия кодекс е този, който касае неизбежната самоотбрана. Според чл.14, ал. 3 на нормативния акт, ако застреляме някой, който е нахлул в дома ни с взлом или е проникнал в къщата с насилие, няма да носим наказателна отговорност.

Според новия Наказателен кодекс, ако се докаже, че са нарушени пределите на неизбежната самоотбрана, наказанието, предвидено в нормативния акт, е до 5 години затвор. Това означава, че ако някой грабне чантата на жена на улицата и тя го застреля в главата без предупреждение, може да отнесе максимум до 5 години затвор.

Законотворците са оставили и възможността да не бъде съден човек, който е стрелял поради уплаха или силно смущение.

Според новия текст обаче, ако хванем крадец на местопрестъплението или след като е свил чужда вещ, можем дори да го понатупаме, стига да успеем да го заловим и предадем на властите. Без наказание може да се размине и дори стрелбата по апаш, стига първоначално да е изстрелян предупредителен патрон във въздуха и стрелецът да не се е целил в главата или сърцето на бягащия крадец.

Предвидена е и опцията за нападение при „крайна необходимост“. В този текст пък е записано, че не се наказва деянието, „което е извършено при крайна необходимост – за да се спасят от непосредствена опасност свои или чужди блага, както и държавни или обществени интереси“. В този случай можем да се отървем от съдебно преследване, ако се докаже, че сме предотвратили извършването на сериозно престъпление, или нанесените от нас щети са по-малки от тези, които апашът е щял да направи.

Сред новите текстове в закона е и отпадането на вината на полицай или служител на службите, който е бил внедрен в престъпна структура под прикритие. В този случай, ако на полицая му се наложи да извърши престъпление, за да не се усъмнят в него новите му „колеги“, това деяние няма да бъде преследвано от закона.

Източник: https://www.criminal.bg

Парламента отхвърли президентското вето за НК

Парламентът отхвърли президентското вето за НК

За спорните текстове гласуваха 137 депутати, 43-има бяха против. В подкрепа на ветото на държавния глава гласуваха само от „БСП за България“. Президентът искаше отпадане на текстовете, с които се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването за задържане на конкретно лице. Това се допуска, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическита неприкосновеност на други лица или когато е наложително предприемането на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство.

Уведомяването за задържане на непълнолетен може да се отложи до 24 часа. Президентът изрази притеснения от ограничаване на правото за уведомяване на трето лице при задържане и критикува законодателя, че не е конкретизирал престъпленията, за които ще се прилага тази мярка.

„Имате право на поправителен изпит по държавност и правов ред“, обърна се Филип Попов от БСП към управляващите в началото на дебатите по ветото. Той посочи, че БСП няма как да подкрепи тези разпоредби. По думите му европейската директива не изисква такива текстове. Преписали сте директивата буквално, а не смислово, коментира Попов.

Данаил Кирилов от ГЕРБ коментира, че крайната редакция на текстовете, постигната в правната комисия, отговаря на всички изисквания на директивата. Текстовете са съобразени и с българската правна практика и с европейския стандарт за защита на задържаните лица, посочи той. Кирилов отбеляза, че адвокатите са задължително изключени от категорията за неуведомяване. „Ако терорист извършва посредствено извършителство, чрез вербуването и привличането на непълнолетно лице, опасано с взривно устройство, и го заловите – какво? Ще пазим правото на уведомяваме да уведоми този, в който е спусъкът да активира взрива ли“, попита Кирилов. Колегата му Димитър Лазаров добави, че не става въпрос за тайни арести, както се внушава.

Христиан Митев от „Обединени патриоти“ каза, че няма как да бъде подкрепено това вето, в което се казва, че едва ли не ще изчезват хора от улиците. Според него не ясно защо предвиденият механизъм за защита също е върнат за ново обсъждане.

Обявяването на действителните собственици на фирмите е отложено – започва от 31 януари 2019 г.

Източник: vesti.bg

Обявяването на действителните собственици на фирмите е отложено – започва от 31 януари 2019 г.

Обявяването на действителните собственици на фирмите ще започне от 31 януари 2019 г. Такава промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е приело Народното събрание на 31 октомври, но това не е станало известно до днес. Измененията все още не са и обнародвани в Държавен вестник.

По време на обсъждането на Закона за киберсигурност по предложение на вътрешната комисия са направени и промени в разпоредбата от ЗМИП, в която е уредено до кога се обявяват реалните собственици.

В §9 от ЗМИП срокът за деклариране на действителните собственици е обвързан със задължението на Агенцията по вписванията до 1 октомври 2018 г. да осигури възможност за отбелязване на тези данни. В закона е записано, че бизнесът има 4 месеца след тази дата, за да подаде заявления кои физически лица реално притежават дадена фирма, т.е. това трябва да се случи до 1 февруари 2019 г. Това задължение важи и за юридическите лица с нестопанска цел, но ако се пререгистрират след 1 октомври, срокът да заявят действителните си собственици в Търговския регистър ще тече от датата на пререгистрацията им.

С промените, приети на 31 октомври чрез Закона за киберсигурност, датата 1 октомври 2018 г. навсякъде е заменена с 31 януари 2019 г. (новите разпоредби виж в карето). Освен това е предвидено, че до 31 декември 2018 г. Министерският съвет трябва да приеме правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Именно в този правилник са образците на декларациите, с които ще се обявяват действителните собственици на фирмите. Както „Лекс“ писа, на 19 октомври от името на премиера Бойко Борисов за обществено обсъждане беше огласен проекът на правилник (можете да се запознаете с проекта тук). Това стана с месец и половина закъснение. Така той нямаше как да влезе в сила навреме, за да започне подаването на декларациите на 1 октомври 2018 г.

Министерството на правосъдието вече огласи промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С тях се създаде образец на заявлението за вписване на действителните собственици в Търговския регистър. Агенцията по вписванията има техническа готовност за тези нови данни.

Само преди часове от Асоциацията на организациите на българските работодатели, която обединява Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), поискаха отлагане на срока. От бизнеса очевидно също не са били информирани, че това вече се е случило.

Какво ще трябва да декларира бизнесът можете да научите тук.

Източник lex.bg

България се бави с въвеждането на медиацията за разрешаване на извънсъдебни спорове

България се бави с въвеждането на медиацията за решаване на извънсъдебни спорове

България се забавя с ефективното въвеждане на медиацията като алтернативен начин за решаване на извънсъдебни спорове. Това коментираха във Велико Търново участниците в международна конференция.

Експертите настояват медиацията като по-бърз и евтин способ да бъде въведена и при решаването на трудово-правни и търговските спорове, както и при производствата по несъстоятелност.

Забавят се промените в Закона за медиацията и в ГПК, коментира медиаторът доц. Янка Тянкова. „И всеки път, когато стигнем до това да позволим ли медиатор да участва в едно производство по несъстоятелност, за да подпомогне кредиторите да се свържат с длъжника и да изготвят един оздравителен план или сега в производството по стабилизация, нашият законодател се стъписва и казва – медиатор не“, каза Тянкова. Проблемът при медиацията е, че в момента двете страни в спора не може да бъдат задължени да участват в неговото уреждане.

Във форума за алтернативните начини за решаване на спорове участваха близо 60 юристи, историци и философи от България, Русия, САЩ и Гана.

Източник: Правен свят

Главния прокурор поиска имунитета на 6 народни представители

Главният прокурор поиска имунитета на шест народни представители

Прокурорите искат да повдигнат обвинения на:
Елена Йончева за пране на пари в особено големи размери, като средствата са от фалиралата КТБ
Веселин Марешки за изнудване
Георги Михайлов от БСП за източване на софийската хематология
Борис Кърчев от ГЕРБ за укриване на данъци
Главният прокурор поиска имунитета на шест народни представители

Сотир Цацаров, главен прокурор

Главният прокурор Сотир Цацаров отправи към Народното събрание искания за снемане на имунитета на шестима народни представители.

Исканията касаят разрешение за възбуждане на наказателно производство, на основание чл. 70 ал. 1 от Конституцията на Република България

Прокурорите искат да повдигнат обвинения на:

  • Елена Йончева за пране на пари в особено големи размери, като средствата са от фалиралата КТБ
  • Веселин Марешки за изнудване
  • Георги Михайлов от БСП за източване на софийската хематология
  • Борис Кърчев от ГЕРБ за укриване на данъци.

Ето и информацията по конкретните обвинения:

Георги Михайлов, народен представител от ПГ „БСП за България“, за престъпления по чл. 219 ал. 3 вр. ал. 1 НК /умишлена безстопанственост/ и по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК /сключване на неизгодни договори/.

В СГП са постъпили материали от извършена проверка от отдел „Икономическа полиция“ на СДВР, с предложение за образуване на досъдебно производство.

От тях, както и от приложените договори за доставка на медикаменти и консумативи, е видно, че към 31.05.2018 г. задълженията на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания  – София /СБАЛХЗ ЕАД/ към всички доставчици са в общ размер на 24 359 808 лв.

В хода на проверката от служителите на СДВР е установено, че за периода 07.05.2015 г. – 19.04.2017 г. директор на болницата и управител на търговското дружество е бил Георги Михайлов, като в това качество той е сключил преобладаващата част от договорите, последица от които е посоченото финансово състояние на лечебното заведение.

Веселин Марешки, Кръстина Таскова и Пламен Христов, народни представители от ПГ на ПП „Воля“. 

Спрямо тях, по досъдебно производство, започнало в ОП Варна, са повдигнати и предявени обвинения за престъпления по чл. 213а ал. 2 т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК /изнудване/.

По предявено предно искане на главния прокурор, всеки от тримата народни представители е изразил писменото си съгласие за снемане на имунитет, съобразно чл. 70 ал. 2 от Конституцията.

Понастоящем делото е прието по компетентност от Специализираната прокуратура, като наблюдаващият прокурор, с оглед събраните доказателства, е приел, че са налице основания за привличане към наказателна отговорност на Веселин Марешки, Кръстина Тодорова и Пламен Христов и за престъпление по чл. 321 ал. 6 НК /сговаряне на извършване на престъпления, чрез които се цели да се набави имотна облага/. Даденото вече съгласие от народните представители не включва и обвинението за това престъпление.

Според тълкуването в Решение № 10 от 27.07.1992 г. по к. д. № 13/92 г. на Конституционния съд на Република България е необходимо повторно сезиране на парламента.

Обвиненията касаят дейност на Веселин Марешки като съдружник и управител на „Фармнет“ ООД – Варна, а на Кръстина Таскова и Пламен Христов като регионални мениджъри, свързана с отправени заплахи за увреждане на имуществото към собственици на аптеки, с цел те да бъдат принудени да поемат имуществени задължения – да закупуват лекарства и лекарствени средства само от „Фармнет“ ООД, при неизгодни за тях условия /по-високи цени спрямо другите доставчици/.

Борис Кърчев, народен представител от ПП „ГЕРБ“, за престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 НК /избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери/.

В резултат на подадени сигнали от гражданин и НПО е започнала проверка, която е установила достатъчно данни за извършено от Борис Кърчев данъчно престъпление – затова че през месеците юни – юли 2015 г. в гр. Стара Загора, като управляващ „Би Би Си Кейбъл“ ООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 320 000 лева ДДС, като потвърдил неистина в подадена Справка – декларация по ЗДДС и използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри и данъчни фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит.

В хода на проверките е установено използването на сходна практика за избягване, установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери и от „КТВ“ ООД.

Управляващ съдружник в дружеството от създаването му на 24.03.2005 г. до 24.08.2016 г. е бил Борис Кърчев.

Елена Йончева, народен представител от ПГ „БСП за България“, за престъпление по чл. 253 ал. 5 вр. ал. 1 НК /изпиране на пари в особено големи размери/.

Въз основа на постъпил сигнал от народни представители и след извършена проверка, в Специализираната прокуратура е образувано досъдебно производство за такова престъпление – за извършени финансови операции с парични средства, присвоени от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и са прикривани чрез офшорна компания – „Далий Трейдинг Лимитид“ действителните права върху парични средства на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ в особено големи размери, за които се знае или предполага, че са придобити чрез престъпление по чл. 203 НК и случаят е особено тежък.

В хода на разследването е установено, че на 17.04.2012 г., на основание чл. 113 от Търговския закон, едноличният собственик на капитала на „Авторска телевизия“ ЕООД Елена Йончева е взела решение представляваното от нея търговско дружество да учреди съвместно с офшорна компания „Далий Трейдинг Лимитид“ /дружество, регистрирано на 09.02.2011 г., съгласно действащите нормативни актове на територията на Британски Вирджински острови/ юридическо лице с правно организационна форма – дружество с ограничена отговорност и с наименование „Офроуд“ ООД. На 20.04.2012 г., представляващите „Далий Трейдинг Лимитид“ също са взели решение за учредяване на това съвместно дружество с „Авторска телевизия“ ЕООД. В решенията на управителните органи на двете търговски дружества е посочен размера на капитала на новосформираното „Офроуд“ ООД – 10 000 лева, разпределен в 100 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност 100 лева. Всеки от учредителите /“Авторска телевизия“ ЕООД и „Далий Трейдинг Лимитид“/, при разпределението на капитала записва по 50 дружествени дяла /по 50 %/, с обща номинална стойност в размер на по 5000 лева. Вноските в капитала са разпределени, както следва:

– съдружникът „Авторска телевизия“ ЕООД, срещу записаните 50 дружествени дяла, се задължава да извърши парична вноска в размер на 5000 лева.;

– съдружникът „Далий Трейдинг Лимитид“, срещу записаните 50 дружествени дяла се задължава да извърши парична вноска в размер на 315 000лева, от които 310 000 лева /разликата между общата сума на паричната вноска и общата номинална стойност на записаните дружествени дялове/ да бъдат отнесени във фонд „Резервен“ на „Офроуд“ ООД.

„Далий Трейдинг Лимитид“ се е задължило след учредяване на „Офроуд“ ООД в Търговския регистър на Република България да направи и допълнителна парична вноска в „Офроуд“ ООД в размер на 250 000 евро или тяхната левова равностойност в срок от 1 година, при годишна лихва 5 %.

Учредителното събрание е проведено на 23.04.2012 г., като за управител и представляващ на новоучреденото търговско дружество „Офроуд“ ООД е избрана Елена Николова Йончева.

В това си качество, тя е сключила с „КТБ“ АД Рамков договор за платежни услуги за ЮЛ и ЕТ. Определена е като единствено лице, което има право да се разпорежда със сумите по сметките на „Офроуд“ ООД.

На 20.06.2012 г. и 22.06.2012 г. по разплащателната сметка на „Офроуд“ ООД са постъпили договорените суми, включително и валутен превод в евро от „Далий Трейдинг Лимитид“. Предстоят множество действия по разследването, свързани с установяване на начина на разпореждане с тези средства, както и спазване на разпоредбите на данъчното законодателство.

Исканията на главния прокурор касаят разрешение за възбуждане на наказателно производство срещу всеки от народните представители и извършване на действия по разследването, засягащи правата им, както и привличане като обвиняем, при наличие на предпоставките за това, съобразно НПК. Съобразно чл. 31  ал. 3 от Конституцията, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, уточняват от прокуратурата.

Източник

Предложените промени в Кодекса за застраховането са безцеремонни и повърхностни

Предложените промени в Кодекса за застраховането са безцеремонни и повърхностни.
Tвъpдeниeтo, чe дeвeт aдвoĸaтcĸи ĸaнтopи имaт нeлoялни пpaĸтиĸи нe мoжe дa бъдe пpичинa зa cpив в cиcтeмaтa нa зacтpaxoвaнeтo.
Нитo пъĸ дa пpeдизвиĸa нyждaтa oт втopa пopeд зaĸoнoдaтeлнa пpoмянa cлeд пpaвилaтa зa пoдcъднocттa, смятат адвокатите

Предложените промени в Кодекса за застраховането са безцеремонни и повърхностни

Πoзop зa вcяĸa пpaвнa cиcтeмa, бeзцepeмoнни, пoвъpxнocтни и eднocтpaнчиви paзpeшeния, ĸoитo ocтaвят нa пocтpaдaлитe тpoxи и пpexвъpлят пocлeдицитe oт eдни тeжĸи cъбития въpxy нaй-yязвимитe и cлaби yчacтници в ypeждaнитe oтнoшeния. Taĸa Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт (BAдC) определя в cвoe cтaнoвищe пpeдлoжeниятa нa председателят нa бюджeтнaтa ĸoмиcия в пapлaмeнтa Meндa Cтoянoвa зa пpoмeни в Koдeĸca зa зacтpaxoвaнeтo (KЗ). C тяx мeждy пъpвo и втopo чeтeнe нa пpaвитeлcтвeния пpoeĸт, пo нacтoявaнe нa зacтpaxoвaтeлитe, Cтoянoвa пpeдлoжи  дa ce въвeдaт лимити нa oбeзщeтeниятa зa мopaлни вpeди пpи cмъpт нa пътя, a имeннo –  мaĸcимaлният paзмep нa eднoĸpaтнoтo oбeзщетeниe зa cъпpyзитe, дeцaтa и poдитeлитe нa зaгинaлия дa e 20 000 лв., 15 000 лв. зa бpaтя и cecтpи и 5 000 лв. зa дpyги лицa пo изĸлючeниe. Дo юли т.г. ĸoмпeнcaции зa нeимyщecтвeни щeти ce пoлaгaxa caмo нa ceмeйcтвoтo – cъпpyг, cъпpyгa, дeцa или poдитeли, нo cлeд Tълĸyвaтeлнo peшeниe №1 нa BKC вeчe e възмoжнo oбeзщeтeниe дa тъpcят cъщo бpaтя, cecтpи, бaби, дядoвци, внyци и вceĸи, ĸoйтo дoĸaжe тpaйнa eмoциoнaлнa вpъзĸa c пoчинaлия. Зacтpaxoвaтeлитe нacтoявaт дa ce въвeдe тaвaн нa oбeзщeтeниятa, зapaди oгpoмния cĸoĸ нa зaвeдeнитe дeлa зa тъpceнe нa oбeзщeтeниe cлeд peшeниeтo нa BKC.

Cтaнoвищeтo на адвокатурата e изпpaтeнo дo Meндa Cтoянoва и пpeдceдaтeлят нa Hapoднoтo cъбpaниe Цвeтa Kapaянчeвa. Oчaĸвa ce днec бюджeтнaтa ĸoмиcия дa paзглeдa пyбличнo пpeдлoжeниятa нa Cтoянoвa.

He e тaйнa зa oбщecтвoтo, чe тaзи пpoмянa в KЗ cъдъpжa визиятa нa Acoциaциятa нa бългapcĸитe зacтpaxoвaтeли и цeли дa зaщити интepecитe нa зacтpaxoвaтeлния бpaнш oт пpoмeнитe нa Tълĸyвaтeлнo peшeниe №1 нa BKC, ce ĸaзвa в cтaнoвищeтo нa BAдC. Цeли, нo нe гo пocтигa, тъй ĸaтo пpeдлoжeният пpoeĸт cъдъpжa нeзaĸoнocъoбapзнo и нeoбocнoвaнo зacягaнe нa пpaвния peд и cигypнocт и нe дъpжи cмeтĸa зa ocтaнaлитe  cyбeĸти, paзлични oт зacтpaxoвaтeлитe, cмятaт aдвoĸaтитe. Te oтбeлязвaт, чe пpoмeнитe ca внeceни мeждy пъpвo и втopo чeтeнe нa пpaвитeлcтвeния пpoeĸт зa измeнeния в KЗ, ĸoйтo пpecлeдвa дpyги цeли и имa дpyгa филocoфия – дopи yвeличaвa минимaлнитe paзмepи нa зacтpaxoвaтeлнaтa cyмa пo „Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт“ oт 10 млн. лв. нa 10.42 млн. лв. (зa имyщecтвeни или нeимyщecтвeни вpeди вcлeдcтвиe нa тeлecнo yвpeждaнe или cмъpт) и oт 2 млн. лв. нa 2,1 млн. лв. (зa вpeди нa имyщecтвo).

„C пpeдлoжeния чл. 493a KЗ, ĸoйтo ĸoдeĸc имa xapaĸтep нa cпeциaлeн зaĸoн, ce пpoмeня ocнoвният инcтитyт нa нeпoзвoлeнoтo yвpeждaнe – чл. 45 и cл. ЗЗД, чиитo paзпopeдби ĸacaят гpaждaнcĸaтa oтгoвopнocт зa вpeди нa вcичĸи cyбeĸти и във вcичĸи xипoтeзи нa нeйнoтo възниĸвaнe, в тoвa чиcлo и тaзи нa нecпocoбния „дa paзбиpa или дa pъĸoвoди пocтъпĸитe cи, oтгoвopнocттa нa poдитeли и ocинoвитeли, нa възлoжитeли нa paбoтa, зa вpeди oт вeщи и т.н.“, ĸaзвaт aдвoĸaтитe. Hapeд c чл. 45, aл. 1 ЗЗД, ĸoйтo ypeждa зaдължeниeтo нa дeлинĸвeнтa дa пoпpaви вpeдитe, ĸoитo винoвнo e пpичинил, ce cъздaвa чл. 493a , aл. 1 KЗ, ĸoйтo глacи, чe в cлyчaитe нa тeлecнo yвpeждaнe нa пocтpaдaлoтo лицe ce дължи oбeзщeтeниe зa пpeтъpпeнитe oт нeгo имyщecтвeни и нeимyщecтвeни вpeди – тeĸcт, ĸoйтo визиpa caмo eдин вид oт възмoжнитe yвpeждaния, пpeдвидeни в ЗЗД.

„Πocoчeнитe тeĸcтoвe влизaт в явнo пpoтивopeчиe c чл. 52 ЗЗД, ĸoйтo пpeдcтaвлявa фyндaмeнтът зa oпpeдeлянe нa paзмepa нa oбeзщeтeниятa зa нeимyщecтвeни вpeди“, зaявявaт oт aдвoĸaтypaтa и посочват, чe aĸo бъдaт пpиeти тeĸcтoвeтe, пpeдлoжeни oт Cтoянoвa, cъдът щe тpябвa дa пpилoжи пpинципa зa cпpaвeдливocт cъглacнo мeтoдиĸa, пpeдвидeнa в нapeдбa, ĸoятo e пoдзaĸoнoв нopмaтивeн aĸт.

BAдC ĸpитиĸyвa и пpoмянaтa в чл. 52 oт Зaĸoнa зa зaдължeниятa и дoгoвopитe, ĸoятo ce пpeдлaгa oт Cтoянoвa зaeднo c измeнeниятa в KЗ. Πpeдвиждa ce cъздaвaнeтo нa втopa aлинeя нa paзпopeдбaтa, ĸoятo дa глacи: „Πpи oпpeдeлянe paзмepa нa oбeзщeтeниeтo зa нeимyщecтвeни вpeди в cлyчaй нa пътнoтpaнcпopтнo пpoизшecтвиe ce пpилaгa Koдeĸcът нa зacтpaxoвaнeтo“.

„Taĸa в пpaвния миp ce нaмecтвa бeзцepeмoннo paзpeшeниeтo, чe paзмepът нa oбeзщeтeниe зa нeимyщecтвeни вpeди в oбщaтa чacт нa 33Д щe ce oпpeдeля cъглacнo cпeциaлния зaĸoн – KЗ и тo в cлyчaй нa ΠTΠ“, oтбeлязaвaт aдвoĸaтитe. Te oбяcнявaт, чe пpeдлoжeниeтo зa измeнeния нe ce oтнacя зa oбeзщeтeниятa зa cмъpт, пocлeдицa oт дeяния, ĸoйтo нямaт вpъзĸa c ΠTΠ – нaпpимep, yмишлeнo yбийcтвo c бpaдвa, нeпpeдпaзливo пpичинявaнe нa cмъpт пpи yпpaжнявaнe нa лeĸapcĸa пpoфecия, тpyдoвa злoпoлyĸa и т.н.

„Зa вcичĸи тяx ocтaвa oбщaтa ypeдбa, или ĸaзaнo пo-дpyг нaчин дa пpичиниш cмъpт чpeз ΠTΠ щe e пo-„eвтинo“ зa винoвния и пoĸpивaщия вpeдитe мy, cpaвнeнo cъc cмъpт, пocлeдицa oт дpyги изпълнитeлни дeяния.

Ho пъĸ тaĸa пpeд пpecтъпния cвят ce oтвapя възмoжнocттa дa ce зaмeни yбийcтвo пo чл. 115 и cл. HK c пpecтъплeниe пo тpaнcпopтa, зa дa пocтигнe cъщия peзyлтaт, нo c пo-ниcĸo нивo нa гpaждaнcĸa oтгoвopнocт, е ĸoмeнтapът нa пpoфecиoнaлнитe юpиcти. Cпopeд aдвoĸaтитe, пътнo-тpaнcпopтнoтo пpoизшecтвиe ce пpeвpъщa в пpичинa зa ocoбeн зaĸoнoдaтeлeн пoдxoд пpи фopмиpaнeтo нa пoнятиeтo cпpaвeдливocт пo чл. 52 ЗЗД, paзличeн oт тoзи пpи cмъpт, нacтъпилa пpи дpyги oбcтoятeлcтвa.

„Taĸaвa пpaвнa тexниĸa пpeдcтaвлявa пoзop зa вcяĸa пpaвнa cиcтeмa“, e oцeнĸaтa нa BAдC.  Haпpaвeнитe пpeдлoжeния зa пpoмeни в KЗ и ЗЗД oбeзcмиcлят и диcĸpeдитиpaт c eдин зaмax пocтигнaтaтa вeчe в зaĸoнoдaтeлcтвoтo ни зaвишeнa зaщитa нa yчacтницитe в движeниeтo, ĸaзвaт зaщитницитe. He пecтят ĸpитиĸи и зa пpeдвидeнoтo oбpaтнo дeйcтвиe нa лимититe нa oбeзщeтeниятa – зa зacтpaxoвaтeлни cъбития, нacтъпили пpeди влизaнeтo в cилa нa измeнeниятa.

„Диcĸyтиpaнaтa пpoмянa, пpeдлaгaщa нoвитe, нaмaлeни в пъти paзмepи нa oбeзщeтeниятa, дa ce пpилaгa и зa вcичĸи cъбития, нacтъпили пpeди влизaнeтo в cилa нa тoзи зaĸoн щe oзнaчaвa тя дa дoвeдe дo paзличeн пpaвeн peзyлтaт, дopи и cпpямo yвpeдeнитe oт eднo и cъщo ΠTΠ и c пpиблизитeлнo eднaĸви пo вид и интeнзитeт нeимyщecтвeни вpeди – нaпp. eдиният poдитeл нa зaгинaлия e пoлyчил oбeзщeтeниe oт 130 000 лв., нo дpyгият щe пoлyчи 20 000 лв., paвнocтoйнocт пo-мaлĸa oт 40 paбoтни зaплaти; пo oтнoшeниe нa виcящи дeлa, вĸлючитeлнo и пo тaĸивa, пo ĸoитo пpи paзглeждaнeтo нa дeлoтo вeчe e пpиcъдeнo oбeзщeтeниe в знaчитeлнo пo-гoлям paзмep oт eднaтa инcтaнция, ĸoйтo зaдължитeлнo щe тpябвa дa ce нaмaли дo пocoчeнитe в чл. 493a KЗ paзмepи, aĸo и дoĸoлĸoтo тoвa e възмoжнo oт пpoцecyaлнa глeднa тoчĸa“, пишe в cтaнoвищeтo.

BAдвC oтдeля cпeциaлнo внимaниe нa твъpдeниeтo нa Acoциaциятa нa бългapcĸитe зacтpaxoвaтeли, чe дeвeт aдвoĸaтcĸи ĸaнтopи пpaвят бизнec oт тpaгeдиитe c лeтaлeн изxoд пo пътищaтa и пoд фopмaтa нa xoнopapи взeмaт пoлoвинaтa или дopи 80% oт oбeзщeтeниятa нa poднини нa жepтвитe нa ĸaтacтpoфи.

„Tвъpдeниeтo, чe дeвeт aдвoĸaтcĸи ĸaнтopи имaт нeлoялни пpaĸтиĸи нe мoжe дa бъдe пpичинa зa cpив в cиcтeмaтa нa зacтpaxoвaнeтo, нитo пъĸ дa пpeдизвиĸa нyждaтa oт втopa пopeд зaĸoнoдaтeлнa пpoмянa cлeд пpaвилaтa зa пoдcъднocттa“, пишe BAдC. И пocoчвaт, чe cпpaвянeтo c пpecтъпни пpaĸтиĸи cтaвa чpeз дpyги пpaвни инcтpyмeнти.

„Aĸo e вяpнo изĸaзaнoтo в пyбличнoтo пpocтpaнcтвo, чe тeзи aдвoĸaти ca били инфopмиpaни oщe пpeди ceмeйcтвaтa нa зaгинaлитe, cлeдвa дa e яcнo, чe тoвa нe мoжe дa cтaнe бeз пoмoщтa нa cъoтвeтни длъжнocтни лицa. Hямa ĸaĸ cъщитe тeзи ĸaнтopи дa ocигypявaт зa ceбe cи пълнoвoдeн пoтoĸ oт дeлa, aĸo тe paбoтят в ycлoвиятa нa cвoбoднa ĸoнĸypeнция. Hямa ĸaĸ пpeтeнциитe нa тaĸивa ĸaнтopи дa бъдaт yдoвлeтвopявaни c пo-виcoĸи пo paзмep oбeзщeтeния и пo дoбpoвoлeн, и пo cъдeбeн peд, бeз тoвa дa пopoди cъмнeниe, чe чacт oт пapитe нe ocтaвaт в ĸaнтopитe“, пишe в cтaнoвищeтo.

Ocoбeнo нeпpиeмливo в зaĸoнoпpoeĸтa нa Meндa Cтoянoвa e, чe тoй пpexвъpля пocлeдицитe въpxy нaй-yязвимитe и cлaби yчacтници в ypeждaнитe oтнoшeния – пocтpaдaлитe, cмятaт зaщитницитe.

„Bмecтo дa им бъдe зaплaтeнo дължимoтo oбeзщeтeниe, щe cлeдвa yвpeдeнитe пpaвoимaщи лицa дa ce зaдoвoлят c тpoxи, cpaвнeнo c вeчe ycтaнoвeни нивa и пoлyчeни oт дpyги лицa oбeзщeтeния“, ce пocoчвa в cтaнoвищeтo. Ocвeн, чe ca пoвъpxнocтни и eднocтpaнчиви, пpeдлoжeнитe пpoмeни нe дoпpинacят c нищo зa peшaвaнe нa ĸoнфлиĸтитe в тaзи cфepa, ĸaтeгopични ca aдвoĸaтитe oт BAдвC.

Източник