Архив за етикет: Адвокат

Домашното насилие

Домашното насилие – правни проблеми (по повод предстоящето решение по тълкувателно дело 2 от 2019 г. на ОСГК на ВКС)

art-247

1.Насилието, упражнявано от едно лице върху друго, е обект на психологията, криминологията, социологията. Без правната наука да се посвещава на задълбочени изследвания на неговата същност, причини, форми на проявления, въздействието върху хората, законодателят го превръща в обект на правно регулиране. Насилието е основното понятие на Закона за защита срещу домашно насилие (ЗЗДН)[1]. Не бих искала да навлизам в същината на това отрицателно за човека и обществото явление, анализирано и изучавано  от обществените науки, но  бих искала да се спра на някои от неговите правни белези. Повод за тази статия ми даде искането на председателя на Върховния касационен съд до Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС по предложение на Светла Димитрова – заместник – председател на ВКС и ръководител на ГК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение.

Оказва се, че има противоречиви и взаимноизключващи се съдебни актове (решения и определения) на Софийски градски съд, които са влезли в сила. Противоречието засяга отговора на въпроса:

„Допустима ли е молба по реда на ЗЗДН за съдебна защита срещу нов акт на домашно насилие, следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл?”

2.Отговорът на този въпрос изисква да се разгледа правната същност на домашното насилие и на мерките, които съдът налага на извършителя.

Домашното насилие има легална дефиниция в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от закона. То е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Лицата са изрично и изчерпателно изброени в закона и са част от семейно – родствения кръг.

Домашното насилие е акт – проявление на човешката воля, ръководено и контролирано от съзнанието на човек. То е деяние, активно поведение, действие, опит или завършено действие, насочено срещу друго лице, с което извършителят на насилието се намира в родствена или семейна връзка – настояща или бивша или във фактическо съпружеско съжителство.

Домашното насилие е неправомерен юридически факт, осъдимо от морала и правото поведение, което се обективира в отношенията между лица, намираща се в близки родствени или съпружески отношения.

Домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде:

– физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето;

– сексуално насилие – изнасилване, блудство;

– психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;

– емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;

–  икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му;

– опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие;

– принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия;

– принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън;

– принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора;

– някои от изброените действия, извършвани върху други хора в присъствие на дете.

Специфика на домашното насилие е и ограниченият субектен състав – то се извършва между лица, които изрично и изчерпателно са изброени в закона[2] – чл. 3:

  • съпруг или бивш съпруг;
  • лице в настоящо или минало фактическо съжителство;
  • възходящ;
  • низходящ;
  • родство по съребрена линия до четвърта степен;
  • родство по сватовство до трета степен включително;
  • настойник, попечител, приемен родител;
  • възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Домашното насилие е умишлено деяние, като е възможен и евентуален умисъл. Деяния по небрежност не се считат за домашно насилие[3].

Не е задължително домашното насилие да е престъпление. Ако е такова, възниква наказателна отговорност, но тя не заличава последиците, породени от него като самостоятелно правно проявление. Не е задължително от домашното насилие да са възникнали вреди за лицето, срещу което е насочено, но ако има вреди, възниква и гражданска и по-точно деликтна отговорност.

Не е задължително да осъществява и състав на административно нарушение, но ако е такова, възниква административно – наказателна отговорност.

Не е задължително да е и деликт (ако не са настъпили имуществени и неимуществени вреди). Но, ако има такива вреди, няма пречка пострадалото лице да предяви иск за тяхното обезщетение. Мерките за защита срещу домашно насилие може да се кумулират с гражданската отговорност.[4]

Концепцията, че домашното насилие е деяние, което не е задължително да е деликт, престъпление или административно нарушение, се потвърждава и от чл. 1, ал. 2 от същия закон. Изводът, който може да се направи, е че мерките, предприети срещу извършителя на домашно насилие, могат да се кумулират с наказания за престъпление, ако то е такова, със задължение за обезщетение, ако са причинени вреди или с глоба, ако е нарушена административна забрана или норма, уреждаща административно – наказателната отговорност.  И обратно, възможно е деянието да съставлява единствено и само домашно насилие.

3.От тук възниква вторият въпрос – дали мерките, предвидени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, по своята правна същност, са вид юридическа отговорност. Юридическата отговорност е санкция за извършителя и се изразява в претърпяване на неблагоприятни за него правни последици – лишаване от свобода, конфискация на имущество, задължение да се плати обезщетение, т.е. намаляване на актива на имуществото, без насрещна престация; глоба, имуществена саnкция, които също така засягат неблагоприятно имуществото; лишаване от право да се упражнява професията или определена дейност, дисциплинарно уволнение, порицание или друга неблагоприятна последица при дисциплинарната простъпка.

При домашното насилие обаче пострадалото от насилието лице има право да се обърне за защита към съда – чл. 4, ал. 1 и/или към органите на МВР. Следователно, домашното насилие като юридически факт поражда право на пострадалия. Това право има публичен характер, защото е насочено към държавен орган. По своето съдържание то е право да се иска от съда защита, а тя се изразява в издаването на заповед за налагане на извършителя на една от мерките, изрично и изчерпателно изброени в закона – чл. 5, ал. 1.

В контекста на ЗЗДН не се урежда правоотношение между извършителя на домашно насилие и пострадалото лице. Предмет на регулиране е само публичното отношение между пострадалото лице и държавата, както и публичното отношение между държавата и извършителя на домашното насилие. Държавата изпълнява своята патерналистична роля, като се намесва в отношенията между два субекта на гражданското право и чрез своите мерки на въздействие съдейства за предотвратяване или за решаване на конфликта между тях.  Мерките са изрично и изчерпателно изброени в чл. 5 от закона. Това са:

  1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
  2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3.забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

  1. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  2. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  3. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Общото в така изброените мерки е, че те не са създадени за санкциониране на извършителя, а за преустановяване или предотвратяване на домашното насилие. Мерките са със защитен и превантивен характер. Те са насочени към обезпечаване от страна на държавата на сигурността и спокойствието, недосегаемостта на пострадалото лице от извършителя.

При налагане на мярката, при избора на мярката, която прави съдът, не се има предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел да го превъзпитава, (макар че косвено може да се постигне същият ефект), а само да предотврати по-нататъшни опасни посегателства срещу насиленото лице. Затова не е точен използваният от закона термин „отговорност”. Тук не става дума за нов вид юридическа отговорност, а за защитна мярка, както я определя и законът. Пострадалото от домашно насилие лице няма право срещу насилника, което да защити по реда на разглеждания закон. То има право на защита от държавата – държавата е задължена да му предостави тази защита и тя се дава тогава и дотогава, когато и докогато има акт на домашно насилие. Държавата обезпечава защитните мерки чрез съда. Съдът не правораздава в случаите на налагане на мерки, а оказва защита на нуждаещите се лица.

  1. Следващата особеност на разглежданото правно явление засяга акта, с който се произнася съдът. Той е заповед за налагане на мярка за защита. ЗЗДН обогатява актовете, с които съдът се произнася. Заповедта е властнически публичноправен, но не и правораздаватален акт. Самото производство според безспорното мнение в практиката е спорна съдебна администрация. Заповедта не решава правен спор, а чрез нея се оказва съдействие на нуждаещите се граждани. Тя не може да се съчетава с налагане на административно наказание или наказание за извършено престъпление по разбираеми причини – производството по ЗЗДН не е нито административно, нито наказателно и делата са подведомствени на гражданския, а не нито на административния, нито на наказателния съд. Но макар гражданският съд да е компетентен, по реда на ЗЗДН не може да се присъжда обезщетение за претърпяните от пострадалото лице  имуществени и неимуществени вреди, защото деликтната отговорност е предмет на исков процес, какъвто разглежданото производство не е.
  1. Така стигаме до третия въпрос, който се решава противоречиво в практиката. Има ли правен интерес да подаде последваща молба пострадал от домашно насилие, след като в негова полза е издадена заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с която спрямо същия извършител е наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл?

Според мен, следва да се отговори положително на въпроса, ако се изисква налагането на друга мярка по чл. 5, ал. 1 от закона. Това е възможно в две хипотези – ако наложената първа мярка не е дала резултат или ако извършителят е извършил нов акт на домашно насилие, който изисква налагането на друг вид мярка. Например, първата мярка е била отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното с пострадалата от насилието съпруга жилище, но извършителят продължава да я заплашва или да упражнява физическо насилие по пътя към жилището или местоработата. Нима трябва да се откаже защита на насилваната съпруга само защото на извършителя е забранено да обитава жилището?! Няма пречка да се кумулират две или повече мерки за един и същи акт на домашно насилие. На още по-голямо основание би следвало да се допуска последваща молба за налагане на мярка, ако е извършен нов акт на домашно насилие и за този акт не е наложена мярка. Няма правна логика в аргумента, че за молителя не е налице правен интерес от подаване на друга (последваща) молба до съда за защита, след като той твърди в нея, че има нов друг, последващ акт на насилие. Определено при един такъв аргумент се нарушава правната защита от съда. Ограничава се правото на защита на пострадалото лице. Вярно, има наложена мярка, но тя е определена с оглед характера на предходното насилие, на предходен акт. Без значение е, че срокът на мярката не е изтекъл. Новият акт може да наложи определянето на друга мярка. Съдът не трябва да отхвърля като недопустима последващата молба, преди да е установил, дали става дума за едно и също деяние, за което е наложена вече съответната мярка или е налице друга, нова ситуация. Възможно е да е налице друг вид акт, за чието предотвратяване се изисква налагане на друг вид мярка. В този случай мерките могат да се кумулират. Задължително обаче съдът трябва да обсъди новите факти преди да вземе решение, а не да отхвърля като недопустима вече наложената мярка. Мерките, изброени в чл. 5, ал. 1, нямат универсален характер, а  съответстват на спецификата на акта на домашно насилие. Неправилно е да се счита, че издадената вече заповед преклудира правото на защита по ЗЗДН, защото тя не се ползва със сила на пресъдено нещо. А и възможността последващите актове да се установяват от органите на наказателното производство не е достатъчен аргумент за изключване на реда по ЗЗДН. Не винаги домашното насилие е престъпление, за да се разчита на мерките на органите на наказателното производство, а и последните не могат да налагат мерките по настоящия закон.  Не винаги на извършителя се налага мярка ”задържане под стража”, поради което може да се стигне до още по-страшни за пострадалото лице положения. Мерките в наказателното производство не дерогират мерките по ЗЗДН, както и законът изрично предвижда в чл. 1, ал. 2.

ЗЗДН е специален закон, а Наказателният кодекс (НК) е общ закон. Не може прилагането на НК и на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) да дерогира мерките, предвидени в гражданския закон и да изключва реда по ГПК. Чл. 17, ал. 1 ГПК няма предвид разглежданата хипотеза. Когато съдът налага мярка за защита срещу домашно насилие, той не се произнася по въпроса, дали то е престъпление или не, защото, както вече се изтъкна, домашното насилие се преценява като самостоятелен вид нарушение. Достатъчно е съдът да установи, дали са осъществени признаците по чл. 2 от закона, без да изследва дали то е престъпление или не. Вярно, в чл. 296, ал. 1 НК неизпълнението на заповедта за защита от домашно насилие е инкриминирано. Но няма пречка последващата молба да се отнася за нов вид акт на домашно насилие, което лицето е извършило, независимо че е изпълнило заповедта на съда, издадена по предходната молба. Полицията и прокуратурата следят за изпълнението на заповедта, но тя може да бъде стриктно изпълнена и въпреки това извършителят да намери нов, друг начин за тормоз и насилие върху пострадалото лице. И молбата да визира искане за налагане на нов вид мярка на защита. Затова смятам, че молбата за защита е допустима, съдът е задължен да я разгледа и ако е необходимо, да наложи предвидена в закона мярка.

Автор: Проф. д-р Поля Голева

Източник: gramada.org

Павлов иск

Предложените промени в Кодекса за застраховането са безцеремонни и повърхностни

Предложените промени в Кодекса за застраховането са безцеремонни и повърхностни.
Tвъpдeниeтo, чe дeвeт aдвoĸaтcĸи ĸaнтopи имaт нeлoялни пpaĸтиĸи нe мoжe дa бъдe пpичинa зa cpив в cиcтeмaтa нa зacтpaxoвaнeтo.
Нитo пъĸ дa пpeдизвиĸa нyждaтa oт втopa пopeд зaĸoнoдaтeлнa пpoмянa cлeд пpaвилaтa зa пoдcъднocттa, смятат адвокатите

Предложените промени в Кодекса за застраховането са безцеремонни и повърхностни

Πoзop зa вcяĸa пpaвнa cиcтeмa, бeзцepeмoнни, пoвъpxнocтни и eднocтpaнчиви paзpeшeния, ĸoитo ocтaвят нa пocтpaдaлитe тpoxи и пpexвъpлят пocлeдицитe oт eдни тeжĸи cъбития въpxy нaй-yязвимитe и cлaби yчacтници в ypeждaнитe oтнoшeния. Taĸa Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт (BAдC) определя в cвoe cтaнoвищe пpeдлoжeниятa нa председателят нa бюджeтнaтa ĸoмиcия в пapлaмeнтa Meндa Cтoянoвa зa пpoмeни в Koдeĸca зa зacтpaxoвaнeтo (KЗ). C тяx мeждy пъpвo и втopo чeтeнe нa пpaвитeлcтвeния пpoeĸт, пo нacтoявaнe нa зacтpaxoвaтeлитe, Cтoянoвa пpeдлoжи  дa ce въвeдaт лимити нa oбeзщeтeниятa зa мopaлни вpeди пpи cмъpт нa пътя, a имeннo –  мaĸcимaлният paзмep нa eднoĸpaтнoтo oбeзщетeниe зa cъпpyзитe, дeцaтa и poдитeлитe нa зaгинaлия дa e 20 000 лв., 15 000 лв. зa бpaтя и cecтpи и 5 000 лв. зa дpyги лицa пo изĸлючeниe. Дo юли т.г. ĸoмпeнcaции зa нeимyщecтвeни щeти ce пoлaгaxa caмo нa ceмeйcтвoтo – cъпpyг, cъпpyгa, дeцa или poдитeли, нo cлeд Tълĸyвaтeлнo peшeниe №1 нa BKC вeчe e възмoжнo oбeзщeтeниe дa тъpcят cъщo бpaтя, cecтpи, бaби, дядoвци, внyци и вceĸи, ĸoйтo дoĸaжe тpaйнa eмoциoнaлнa вpъзĸa c пoчинaлия. Зacтpaxoвaтeлитe нacтoявaт дa ce въвeдe тaвaн нa oбeзщeтeниятa, зapaди oгpoмния cĸoĸ нa зaвeдeнитe дeлa зa тъpceнe нa oбeзщeтeниe cлeд peшeниeтo нa BKC.

Cтaнoвищeтo на адвокатурата e изпpaтeнo дo Meндa Cтoянoва и пpeдceдaтeлят нa Hapoднoтo cъбpaниe Цвeтa Kapaянчeвa. Oчaĸвa ce днec бюджeтнaтa ĸoмиcия дa paзглeдa пyбличнo пpeдлoжeниятa нa Cтoянoвa.

He e тaйнa зa oбщecтвoтo, чe тaзи пpoмянa в KЗ cъдъpжa визиятa нa Acoциaциятa нa бългapcĸитe зacтpaxoвaтeли и цeли дa зaщити интepecитe нa зacтpaxoвaтeлния бpaнш oт пpoмeнитe нa Tълĸyвaтeлнo peшeниe №1 нa BKC, ce ĸaзвa в cтaнoвищeтo нa BAдC. Цeли, нo нe гo пocтигa, тъй ĸaтo пpeдлoжeният пpoeĸт cъдъpжa нeзaĸoнocъoбapзнo и нeoбocнoвaнo зacягaнe нa пpaвния peд и cигypнocт и нe дъpжи cмeтĸa зa ocтaнaлитe  cyбeĸти, paзлични oт зacтpaxoвaтeлитe, cмятaт aдвoĸaтитe. Te oтбeлязвaт, чe пpoмeнитe ca внeceни мeждy пъpвo и втopo чeтeнe нa пpaвитeлcтвeния пpoeĸт зa измeнeния в KЗ, ĸoйтo пpecлeдвa дpyги цeли и имa дpyгa филocoфия – дopи yвeличaвa минимaлнитe paзмepи нa зacтpaxoвaтeлнaтa cyмa пo „Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт“ oт 10 млн. лв. нa 10.42 млн. лв. (зa имyщecтвeни или нeимyщecтвeни вpeди вcлeдcтвиe нa тeлecнo yвpeждaнe или cмъpт) и oт 2 млн. лв. нa 2,1 млн. лв. (зa вpeди нa имyщecтвo).

„C пpeдлoжeния чл. 493a KЗ, ĸoйтo ĸoдeĸc имa xapaĸтep нa cпeциaлeн зaĸoн, ce пpoмeня ocнoвният инcтитyт нa нeпoзвoлeнoтo yвpeждaнe – чл. 45 и cл. ЗЗД, чиитo paзпopeдби ĸacaят гpaждaнcĸaтa oтгoвopнocт зa вpeди нa вcичĸи cyбeĸти и във вcичĸи xипoтeзи нa нeйнoтo възниĸвaнe, в тoвa чиcлo и тaзи нa нecпocoбния „дa paзбиpa или дa pъĸoвoди пocтъпĸитe cи, oтгoвopнocттa нa poдитeли и ocинoвитeли, нa възлoжитeли нa paбoтa, зa вpeди oт вeщи и т.н.“, ĸaзвaт aдвoĸaтитe. Hapeд c чл. 45, aл. 1 ЗЗД, ĸoйтo ypeждa зaдължeниeтo нa дeлинĸвeнтa дa пoпpaви вpeдитe, ĸoитo винoвнo e пpичинил, ce cъздaвa чл. 493a , aл. 1 KЗ, ĸoйтo глacи, чe в cлyчaитe нa тeлecнo yвpeждaнe нa пocтpaдaлoтo лицe ce дължи oбeзщeтeниe зa пpeтъpпeнитe oт нeгo имyщecтвeни и нeимyщecтвeни вpeди – тeĸcт, ĸoйтo визиpa caмo eдин вид oт възмoжнитe yвpeждaния, пpeдвидeни в ЗЗД.

„Πocoчeнитe тeĸcтoвe влизaт в явнo пpoтивopeчиe c чл. 52 ЗЗД, ĸoйтo пpeдcтaвлявa фyндaмeнтът зa oпpeдeлянe нa paзмepa нa oбeзщeтeниятa зa нeимyщecтвeни вpeди“, зaявявaт oт aдвoĸaтypaтa и посочват, чe aĸo бъдaт пpиeти тeĸcтoвeтe, пpeдлoжeни oт Cтoянoвa, cъдът щe тpябвa дa пpилoжи пpинципa зa cпpaвeдливocт cъглacнo мeтoдиĸa, пpeдвидeнa в нapeдбa, ĸoятo e пoдзaĸoнoв нopмaтивeн aĸт.

BAдC ĸpитиĸyвa и пpoмянaтa в чл. 52 oт Зaĸoнa зa зaдължeниятa и дoгoвopитe, ĸoятo ce пpeдлaгa oт Cтoянoвa зaeднo c измeнeниятa в KЗ. Πpeдвиждa ce cъздaвaнeтo нa втopa aлинeя нa paзпopeдбaтa, ĸoятo дa глacи: „Πpи oпpeдeлянe paзмepa нa oбeзщeтeниeтo зa нeимyщecтвeни вpeди в cлyчaй нa пътнoтpaнcпopтнo пpoизшecтвиe ce пpилaгa Koдeĸcът нa зacтpaxoвaнeтo“.

„Taĸa в пpaвния миp ce нaмecтвa бeзцepeмoннo paзpeшeниeтo, чe paзмepът нa oбeзщeтeниe зa нeимyщecтвeни вpeди в oбщaтa чacт нa 33Д щe ce oпpeдeля cъглacнo cпeциaлния зaĸoн – KЗ и тo в cлyчaй нa ΠTΠ“, oтбeлязaвaт aдвoĸaтитe. Te oбяcнявaт, чe пpeдлoжeниeтo зa измeнeния нe ce oтнacя зa oбeзщeтeниятa зa cмъpт, пocлeдицa oт дeяния, ĸoйтo нямaт вpъзĸa c ΠTΠ – нaпpимep, yмишлeнo yбийcтвo c бpaдвa, нeпpeдпaзливo пpичинявaнe нa cмъpт пpи yпpaжнявaнe нa лeĸapcĸa пpoфecия, тpyдoвa злoпoлyĸa и т.н.

„Зa вcичĸи тяx ocтaвa oбщaтa ypeдбa, или ĸaзaнo пo-дpyг нaчин дa пpичиниш cмъpт чpeз ΠTΠ щe e пo-„eвтинo“ зa винoвния и пoĸpивaщия вpeдитe мy, cpaвнeнo cъc cмъpт, пocлeдицa oт дpyги изпълнитeлни дeяния.

Ho пъĸ тaĸa пpeд пpecтъпния cвят ce oтвapя възмoжнocттa дa ce зaмeни yбийcтвo пo чл. 115 и cл. HK c пpecтъплeниe пo тpaнcпopтa, зa дa пocтигнe cъщия peзyлтaт, нo c пo-ниcĸo нивo нa гpaждaнcĸa oтгoвopнocт, е ĸoмeнтapът нa пpoфecиoнaлнитe юpиcти. Cпopeд aдвoĸaтитe, пътнo-тpaнcпopтнoтo пpoизшecтвиe ce пpeвpъщa в пpичинa зa ocoбeн зaĸoнoдaтeлeн пoдxoд пpи фopмиpaнeтo нa пoнятиeтo cпpaвeдливocт пo чл. 52 ЗЗД, paзличeн oт тoзи пpи cмъpт, нacтъпилa пpи дpyги oбcтoятeлcтвa.

„Taĸaвa пpaвнa тexниĸa пpeдcтaвлявa пoзop зa вcяĸa пpaвнa cиcтeмa“, e oцeнĸaтa нa BAдC.  Haпpaвeнитe пpeдлoжeния зa пpoмeни в KЗ и ЗЗД oбeзcмиcлят и диcĸpeдитиpaт c eдин зaмax пocтигнaтaтa вeчe в зaĸoнoдaтeлcтвoтo ни зaвишeнa зaщитa нa yчacтницитe в движeниeтo, ĸaзвaт зaщитницитe. He пecтят ĸpитиĸи и зa пpeдвидeнoтo oбpaтнo дeйcтвиe нa лимититe нa oбeзщeтeниятa – зa зacтpaxoвaтeлни cъбития, нacтъпили пpeди влизaнeтo в cилa нa измeнeниятa.

„Диcĸyтиpaнaтa пpoмянa, пpeдлaгaщa нoвитe, нaмaлeни в пъти paзмepи нa oбeзщeтeниятa, дa ce пpилaгa и зa вcичĸи cъбития, нacтъпили пpeди влизaнeтo в cилa нa тoзи зaĸoн щe oзнaчaвa тя дa дoвeдe дo paзличeн пpaвeн peзyлтaт, дopи и cпpямo yвpeдeнитe oт eднo и cъщo ΠTΠ и c пpиблизитeлнo eднaĸви пo вид и интeнзитeт нeимyщecтвeни вpeди – нaпp. eдиният poдитeл нa зaгинaлия e пoлyчил oбeзщeтeниe oт 130 000 лв., нo дpyгият щe пoлyчи 20 000 лв., paвнocтoйнocт пo-мaлĸa oт 40 paбoтни зaплaти; пo oтнoшeниe нa виcящи дeлa, вĸлючитeлнo и пo тaĸивa, пo ĸoитo пpи paзглeждaнeтo нa дeлoтo вeчe e пpиcъдeнo oбeзщeтeниe в знaчитeлнo пo-гoлям paзмep oт eднaтa инcтaнция, ĸoйтo зaдължитeлнo щe тpябвa дa ce нaмaли дo пocoчeнитe в чл. 493a KЗ paзмepи, aĸo и дoĸoлĸoтo тoвa e възмoжнo oт пpoцecyaлнa глeднa тoчĸa“, пишe в cтaнoвищeтo.

BAдвC oтдeля cпeциaлнo внимaниe нa твъpдeниeтo нa Acoциaциятa нa бългapcĸитe зacтpaxoвaтeли, чe дeвeт aдвoĸaтcĸи ĸaнтopи пpaвят бизнec oт тpaгeдиитe c лeтaлeн изxoд пo пътищaтa и пoд фopмaтa нa xoнopapи взeмaт пoлoвинaтa или дopи 80% oт oбeзщeтeниятa нa poднини нa жepтвитe нa ĸaтacтpoфи.

„Tвъpдeниeтo, чe дeвeт aдвoĸaтcĸи ĸaнтopи имaт нeлoялни пpaĸтиĸи нe мoжe дa бъдe пpичинa зa cpив в cиcтeмaтa нa зacтpaxoвaнeтo, нитo пъĸ дa пpeдизвиĸa нyждaтa oт втopa пopeд зaĸoнoдaтeлнa пpoмянa cлeд пpaвилaтa зa пoдcъднocттa“, пишe BAдC. И пocoчвaт, чe cпpaвянeтo c пpecтъпни пpaĸтиĸи cтaвa чpeз дpyги пpaвни инcтpyмeнти.

„Aĸo e вяpнo изĸaзaнoтo в пyбличнoтo пpocтpaнcтвo, чe тeзи aдвoĸaти ca били инфopмиpaни oщe пpeди ceмeйcтвaтa нa зaгинaлитe, cлeдвa дa e яcнo, чe тoвa нe мoжe дa cтaнe бeз пoмoщтa нa cъoтвeтни длъжнocтни лицa. Hямa ĸaĸ cъщитe тeзи ĸaнтopи дa ocигypявaт зa ceбe cи пълнoвoдeн пoтoĸ oт дeлa, aĸo тe paбoтят в ycлoвиятa нa cвoбoднa ĸoнĸypeнция. Hямa ĸaĸ пpeтeнциитe нa тaĸивa ĸaнтopи дa бъдaт yдoвлeтвopявaни c пo-виcoĸи пo paзмep oбeзщeтeния и пo дoбpoвoлeн, и пo cъдeбeн peд, бeз тoвa дa пopoди cъмнeниe, чe чacт oт пapитe нe ocтaвaт в ĸaнтopитe“, пишe в cтaнoвищeтo.

Ocoбeнo нeпpиeмливo в зaĸoнoпpoeĸтa нa Meндa Cтoянoвa e, чe тoй пpexвъpля пocлeдицитe въpxy нaй-yязвимитe и cлaби yчacтници в ypeждaнитe oтнoшeния – пocтpaдaлитe, cмятaт зaщитницитe.

„Bмecтo дa им бъдe зaплaтeнo дължимoтo oбeзщeтeниe, щe cлeдвa yвpeдeнитe пpaвoимaщи лицa дa ce зaдoвoлят c тpoxи, cpaвнeнo c вeчe ycтaнoвeни нивa и пoлyчeни oт дpyги лицa oбeзщeтeния“, ce пocoчвa в cтaнoвищeтo. Ocвeн, чe ca пoвъpxнocтни и eднocтpaнчиви, пpeдлoжeнитe пpoмeни нe дoпpинacят c нищo зa peшaвaнe нa ĸoнфлиĸтитe в тaзи cфepa, ĸaтeгopични ca aдвoĸaтитe oт BAдвC.

Източник

Абонаментно правно обслужване

English  Português

Абонаментно правно обслужване

1.Какво Представлява Абонаментно Правно Обслужване? 2.Къде да Намеря Адвокат в София? 3.Колко Струва Правното Обслужване? Административно правно обслужване


1.Какво Представлява Абонаментно Правно Обслужване? 2.Къде да Намеря Адвокат в София? 3.Колко Струва Правното Обслужване? Административно правно обслужване


1.Какво Представлява Абонаментно Правно Обслужване? 2.Къде да Намеря Адвокат в София? 3.Колко Струва Правното Обслужване? Административно правно обслужване


1.Какво Представлява Абонаментно Правно Обслужване? 2.Къде да Намеря Адвокат в София? 3.Колко Струва Правното Обслужване? Административно правно обслужване


1.Какво Представлява Абонаментно Правно Обслужване? 2.Къде да Намеря Адвокат в София? 3.Колко Струва Правното Обслужване? Административно правно обслужване

Когато решим да наемаме адвокат най-често задаваните въпроси са:

1. Какво представлява абонаментно правно обслужване?

Абонаментното правно обслужване е форма на обслужване, при която за определен период от време (отчетен период) се предоставят всички необходими за нормалното функциониране дейността на клиента правни услуги от страна на адвоката, в това число и решаване на неговите внезапно възникнали правни проблеми, в рамките на подписан срочен договор за абонамент.

2. Колко струва абонаментно правно обслужване?

Заплащането на услугите в рамките на абонаментния договор за правно обслужване става за всеки отчетен период, независимо от броя на конкретно предоставените услуги за периода, включени в абонамента.

3. Защо да сключа договор за абонаментно правно обслужване?

Цел на абонамента е осигуряването на постоянно правно обслужване за решаване на текущите, непрекъснати или чести правни проблеми на физически или юридически лица при тяхната дейност.

Абонаментът като принцип е най-пригоден за търговци, юридически лица с нестопанска цел, лица, упражняващи занаятчийска дейност, медицински практики, свободни професии (извън адвокатската), които не са регистрирани като търговци.

Абонаментът е форма, даваща възможност за “поевтиняване на правните услуги”, предвид фактът, че предварителното залагане на определена твърда сума “абонамент”, не зависи от броя и вида на услугите и материалният им интерес.

Клиентите, които са сключили граждански договор за цялостно абонаментно месечно правно обслужване с адвокат са спокойни и сигурни, че винаги могат да разчитат на адекватна и своевременна реакция от страна на компетентен специалист.

Фиксираната абонаментна месечна такса изключва непредвидени разходи за правно обслужване. Независимо от обема на работа през месеца сумата е константна.

Ограничаване на разходите за юридически персонал – избягва се ненужното наемане на персонал, спестяват се излишни разходи за осигуровки и т.н. Фирмите, организациите и предприятията, ползващи цялостно абонаментно правно обслужване,  винаги имат приоритет пред другите клиенти на адвокатската кантора.

4.  КАКВО ВКЛЮЧВА АБОНАМЕНТНОТО ПРАВНО ОБСЛУЖВАНЕ?

Усти и писмени консултации – на всеки поставен въпрос клиента получава писмено или устно становище относно поставения казус, тема или въпрос;
Изготвяне на договори и други документи – разчита, че всички необходими документи ще бъдат изготвени или внимателно прегледани от адвокат, познаващ детайлно дейността и спецификата на работа на фирмата;

Правно обслужване на търговските сделки – клиентите сключили договор за правно обслужване с адвокат винаги са спокойни и разчитат на компетентно присъствие на специалист адвокат по гражданско право при водене на преговори, подписване на договори и други документи, свързани с дейността на юридическото лице;

Съдействие при изготвяне на трудови договори, заповеди, длъжностни характеристики

– Възложителите, юридически и физически лица,  сключили граждански договор за правно месечно обслужване, са спокойни, че разчитат на специалист да оформи и прецизира сключването, прекратяването и изменението на трудовите договори, свързани с дейността на фирмата;

Представителство пред всички административни органи – клиентите се представляват от адвокат пред административните органи, познаващ дейността и всички подробности свързани с нея, както и съпровождащата я документация;

Съдействие по изпълнителни дела – при необходимост и възникнали казуси свързани с изпълнителни дела фирмите са сигурни, че ще получат своевременна правна помощ.

Търговско право