ВЗЕМАНЕ, ПРОИЗТИЧАЩО ОТ ПЛАЩАНЕ С ЧЕК

ВЗЕМАНЕ, ПРОИЗТИЧАЩО ОТ ПЛАЩАНЕ С ЧЕК – извън обсега на Европейската заповед за плащане

Предмет на престациите – парична сума

Формална сделка – нареждане за плащане

Едностранна, абстрактна сделка (има много малко възражения за длъжника)

Извънсъдебно изпълнително основание

От икономическа гледна точка ЧЕКЪТ е средство за плащане и гаранционно средство поради факта, че обикновено се издава по повод каузални правоотношения.

Съгласно българското законодателство чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.

От предявяването за плащане тече законна лихва за забава.

Предявяването за плащане е предпоставка за регресна отговорност ако има регресни длъжници. Тъй като за приносителя е неудобно да ходи при банката платец, то е възприето чекът да се предявява пред банката на приносителя.

Системата е: приносителят представя чека на собствената си банка, тя прави платежно искане до банката платец, която плаща, ако има чекът има покритие.

Банката не може да плати частично по чека, но може да плати и след срока за предявяване, ако чекът не е оттеглен.

Ако банката платец откаже да плати (най-често поради липса на покритие) отказът не може да се атакува от приносителя.

Ако отказът е неоснователен той може да се атакува от издателя по чековия договор, но не и от приносителя, защото той няма пряк менителничен иск.

Отказът на банката трябва да се удостовери чрез протест.

Понеже това е бавна и сравнително скъпа процедура има още 2 начина за констатиране на отказа:

1) декларация на банката платец върху чека с посочване на датата на предявяване;

2) датирана декларация на Уравнителната камара (такава няма в България).

Чрез протеста приносителят може да ангажира регресната отговорност на издателя.

Ако не се констатира протест, приносителят се лишава от възможността за предявяване на регресни права.

Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

Това е специален случай на менителнично неоснователно обогатяване съгласно разпоредбата на чл.534 от Търговския закон, и не се касае за субсидиарно приложение какъвто е случая с приложението на чл. 59 от ЗЗД.

Чл. 534 от ТЗ  урежда едно вземане за определен менителничен длъжник при настъпване на определен фактически състав.

Това обаче не е менителнично вземане (за него не може да се вади изпълнителен лист). Фактическият състав се състои от следните елементи:
1. Да има изгубване на правата по менителницата поради давност или преклудиране (възможно е само по отношение на регресните длъжници при непротестиране или непредявяване), т.е. когато няма задължени лица по менителницата.
2. Да има обогатяване.

3. Да има обедняване.

4. Да има причинна връзка между обогатяването и обедняването и изгубването на правата по менителницата.

Този иск попада в извъндоговорните основания, които се изключват от приложното поле на Европейската заповед за плащане.

Издаване на европейска заповед за плащане ЕЗП

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *