Месечни архиви: октомври 2019

ВЗЕМАНЕ, ПРОИЗТИЧАЩО ОТ ПЛАЩАНЕ С ЧЕК

ВЗЕМАНЕ, ПРОИЗТИЧАЩО ОТ ПЛАЩАНЕ С ЧЕК – извън обсега на Европейската заповед за плащане

Предмет на престациите – парична сума

Формална сделка – нареждане за плащане

Едностранна, абстрактна сделка (има много малко възражения за длъжника)

Извънсъдебно изпълнително основание

От икономическа гледна точка ЧЕКЪТ е средство за плащане и гаранционно средство поради факта, че обикновено се издава по повод каузални правоотношения.

Съгласно българското законодателство чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.

От предявяването за плащане тече законна лихва за забава.

Предявяването за плащане е предпоставка за регресна отговорност ако има регресни длъжници. Тъй като за приносителя е неудобно да ходи при банката платец, то е възприето чекът да се предявява пред банката на приносителя.

Системата е: приносителят представя чека на собствената си банка, тя прави платежно искане до банката платец, която плаща, ако има чекът има покритие.

Банката не може да плати частично по чека, но може да плати и след срока за предявяване, ако чекът не е оттеглен.

Ако банката платец откаже да плати (най-често поради липса на покритие) отказът не може да се атакува от приносителя.

Ако отказът е неоснователен той може да се атакува от издателя по чековия договор, но не и от приносителя, защото той няма пряк менителничен иск.

Отказът на банката трябва да се удостовери чрез протест.

Понеже това е бавна и сравнително скъпа процедура има още 2 начина за констатиране на отказа:

1) декларация на банката платец върху чека с посочване на датата на предявяване;

2) датирана декларация на Уравнителната камара (такава няма в България).

Чрез протеста приносителят може да ангажира регресната отговорност на издателя.

Ако не се констатира протест, приносителят се лишава от възможността за предявяване на регресни права.

Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

Това е специален случай на менителнично неоснователно обогатяване съгласно разпоредбата на чл.534 от Търговския закон, и не се касае за субсидиарно приложение какъвто е случая с приложението на чл. 59 от ЗЗД.

Чл. 534 от ТЗ  урежда едно вземане за определен менителничен длъжник при настъпване на определен фактически състав.

Това обаче не е менителнично вземане (за него не може да се вади изпълнителен лист). Фактическият състав се състои от следните елементи:
1. Да има изгубване на правата по менителницата поради давност или преклудиране (възможно е само по отношение на регресните длъжници при непротестиране или непредявяване), т.е. когато няма задължени лица по менителницата.
2. Да има обогатяване.

3. Да има обедняване.

4. Да има причинна връзка между обогатяването и обедняването и изгубването на правата по менителницата.

Този иск попада в извъндоговорните основания, които се изключват от приложното поле на Европейската заповед за плащане.

Издаване на европейска заповед за плащане ЕЗП

Издаване на Европейска заповед за плащане

Издаване на Европейска заповед за плащане.

Обхват-  Процедурата по Регламент (ЕО) № 1896/2006 се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове независимо от характера на съда или правораздавателния орган.

Той не обхваща дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт (чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006) и не се прилага по отношение на Дания. Правилата на Регламент (ЕО) № 1896/2006)  не се прилагат към:

– имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

– производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства;

– социална сигурност;

– вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако: те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг, или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.

За целите на процедурата на издаването на европейска заповед за плащане трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд.

Компетентен орган – Молбата за издаване на Европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника (ответника), по неговото седалище или по местоизпълнението (чл. 625 от ГПК).

Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност.

Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса.

Съдът препраща служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд (чл. 626 от ГПК).

Проверка на молбата – Съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, проверява възможно най-бързо и въз основа на молбата дали са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 1896/2006 и дали вземането е основателно.

Тази проверка по чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 може да представлява автоматизирана процедура.Ако не са изпълнени изискванията и ако вземането не е очевидно неоснователно, съдът предоставя на молителя възможност да допълни или да поправи молбата на основание чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Когато съдът иска от ищеца да допълни или поправи молбата, той указва срок, който е преценен от съда за подходящ с оглед на обстоятелствата.

Съдът може по своя преценка да удължи този срок. За целта съдът използва формуляр Б, изложен в приложение II към Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Ако изискванията са изпълнени само за част от молбата, съдът уведомява молителя за това, Молителят се приканва да приеме или да отхвърли покана за европейска заповед за плащане на сума, посочена от съда, и се уведомява за последиците на неговото решение.

За целта съдът използва формуляр В, изложен в приложение III към Регламент (ЕО) № 1896/2006. Молителят  отговаря, като връща формуляр В в указания от съда срок в съответствие с чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Ако ищецът приеме предложението на съда, съдът издава Европейска заповед за плащане в съответствие с чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 за частта от вземането, приета от молителя.

Последиците по отношение на оставащата част от първоначалното вземане се регулират от националното законодателство.

Отхвърляне на молбатаСъдът отхвърля молбата, ако:

– не са изпълнени изискванията, посочени в чл. 2 – чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, както и когато:

– вземането е очевидно неоснователно,  или

– молителят не изпрати отговора си в указания от съда срок по чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006,  или

– молителят не изпрати своя отговор в указания от съда срок, или отхвърли предложението на съда в съответствие с чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Съдът уведомява молителя за основанията за отхвърлянето на молбата с формуляр Г, изложен в приложение IV към Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Обжалване и нова молба – Отхвърлянето на молбата не подлежи на обжалване.

Това не възпрепятства молителят да предяви своето вземане чрез нова молба за издаване на Европейска заповед за плащане или чрез инцииране на всяка друга процедура, предвидена по законодателството на съответната държава членка.

Издаване на Европейска заповед за плащане /ЕЗП/ – Ако са изпълнени изискванията, съдът издава Европейска заповед за плащане  възможно най-рано и обикновено в 30-дневен срок от подаването на молбата, като за целта използва формуляр Д, изложен в приложение V от Регламент (ЕО) № 1896/2006 (чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1896/2006).

Този срок е утвърден от съдебната практика, като 30-дневният срок не включва времето, използвано от ищеца за допълване, поправка или изменение на молбата.

С Европейската заповед за плащане ответната страна се уведомява за стоящите пред него възможности, а именно:

– да плати на молителя сумата, посочена в заповедта, 

или

– да се противопостави на заповедта, като подаде до съда по произход (съдът, издал заповедта) възражение, което трябва да бъде изпратено в 30-дневен срок от връчването й, както и, че:

– заповедта е издадена единствено на основание информацията, която е била предоставена от молителя и не е била проверена от съда;

– заповедта подлежи на принудително изпълнение, освен ако не се подаде възражение до съда в съответствие с чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Подаване на възражение- Ответната страна, срещу която е издадена Европейската заповед за плащане /ЕЗП/, може да подаде възражение срещу същата до съда по произход /съда издал ЕЗП/, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI към Регламент (ЕО) № 1896/2006, което приложение му се предоставя заедно с връчването на Европейската заповед за плащане.

Възражението по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 се изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответната страна.

Последици- Ако възражението е подадено в срока по чл. 16, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход /държавата членка по произход е държавата, чиито съд е издал ЕЗП/, освен ако молителят изрично е поискал в такъв случай производството да бъде прекратено.

Производството продължава в съответствие с правилата за:

– европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е приложима; или

– всяка подходяща национална гражданскоправна процедура.

Когато молителят е предявил своя иск чрез процедурата за Европейска заповед за плащане, нищо в националното право не засяга неговото положение в последващо гражданско производство.

Прехвърлянето към гражданско производство се урежда от правото на държавата членка по произход.

Молителят се уведомява от съда дали ответната страна е подал възражение и за евентуално прехвърляне към гражданско производство по общия исков ред.

Предложени промени в ЗМГО

Какви промени може да очакваме с влизане в сила на новия Закон за марките и географските означения

Какви промени може да очакваме с влизане в сила на новия Закон за марките и географските означения.

Изработването на проекта на Закон за марките и географските означения (ЗМГО) е във връзка с изпълнение на ангажиментите на Република България, като държава членка на Европейския съюз, да транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директивата).

Вносител на Законопроекта на Закона за марките и географските означения е Министерски съвет.

Законопроектът е гласуван на първо четене в парламентарна сесия и преминал на обсъждане в Комисии между първо и второ четене.

Докладът на Комисията за икономика и туризъм е подготвен с обсъдени и внесени промени съгласно внесени предложения на народните представители между първо и второ четене.

Очаква се Законопроекта да бъде внесен за гласуване на второ четене на парламентарна сесия.

Основната цел на внесения законопорект е привеждане на действащата в страната правна закрила на марките и географските означения в съответствие с изискванията на европейското законодателство и увеличаване на правната сигурност.

С внесените предложения за изцяло нов закон се цели осигуряването на по-голяма правна сигурност по отношение на обхвата на закрила на тези обекти на индустриална собственост, с което ще бъде насърчена и конкурентоспособността на предприятията, водещо от своя страна до увеличаване на преките ползи за българските предприятия.

Внесена е промяна на определението за марка като се преодолява досега съществуващото ограничение за придобиване на правна закрила за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне.

От определението отпада изискването за графично представяне, допустимо е представяне по всякакъв начин, който позволява ясно и точно да се определи предмета на закрила.

С новия закон подробно се регламентира съдържанието на държавните регистри на марките и географските означения, като към обектите, които подлежат на вписване са включени и заявките за регистрация.

Разширен е и списъкът на данните, които се съдържат в регистрите – Държавен регистър на марките и Държавен регистър на географските означения. Заявката вече е обект на собственост и подлежи на вписване в регистрите.

Подробно и ясно са регламентирани процедурите за достъп до досие на обектите, като за улеснение на потребителите е увеличен кръгът на лицата, които ще имат достъп, което ще допринесе заедно ефикасно и бързо администартивно производство.

Предвижда се сега съществуващия модел на заплащане на държавните такси в действащия Закон за марките и географските означения, съгласно който плащането се извършва на всеки един от етапите на процеса по регистрация да бъде заменен с едно единствено заплащане на една такса за обединена услуга, наречена „Регистрация“, дължима в началото на процедурата.

Въвеждането на единна такса ще допринесе за хармонизиране в по-голяма степен на системата на национална закрила на марката в България със системата на закрила на марката на ЕС, тъй като тази процедура за плащане на една обединена такса при регистрация на марка както от самата Служба на ЕС за интелектуална собственост, така и от редица страни членки на ЕС.

Съкращаването на срокове е с най-осезаем ефект в производствата по опозиции, разглеждане на искания и спорове, където вече се посочват допълнителни  14-дневни  срокове за отговор, становища и отстраняване на нередовности по жалбата.

Така например срокът за всички лица с право да подадат опозиция на различни основания от закона е 2 месеца от датата на публикацията на редовната заявка в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Срокът, който се предоставя на страните за сключване на споразумение при подадена опозиция вече може да се удължава само еднократно с 3 месеца по писмено искане, подписано от страните.

При решаването на спорове срокът за подаване на жалба срещу решението е намален от тримесечен на двумесечен от съобщението на решението.

Срокът за отстраняване на нередовностите по жалбата вече е 14-дневен вместо едномесечен, както е в сега действащия закон.

Решенията на основание жалбати се постановяват в двумесечен срок вместо в тримесечен срок, определен в сега действащия закон.

Срокът за постановяване на решения по исканията с предложенията в законопроекта  е намален от 6 месеца на 3 месеца след като е приключило събирането на доказателства и материали. 

Едновременно с това се предвижда една по-сигурна защита на интересите на страните  с предвиждането на едномесечен срок за становище на молителя по вързражения или доказателства, за допълнително представяне на документи, но при условие, че със становището са предоставени нови факти и обстоятелства и/или доказателства от значение за спора.

С цел предвидимост на законовата уредба, са включени правила, указващи ясно случаите, налагащи спиране на производствата по заявки, опозиции и спорове.

За защита на обществения интерес законодателят предвижда засилено служебно начало при проверката на заявките по абсолютните забрани за регистрация, чрез възможността за възобновяване на експертизата по същество на отделните етапи, предшестващи крайното решение за регистрация.

С цел процесуална икономия, дисциплиниране на страните и стимулиране на тяхното активно участие още в административната фаза на производството, законодателят променя и допълва правилата, касаещи съдебния контрол.

Предлага се в съдебното производство страните да могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и да представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят в срок в административното производство.

В законопроекта вносителят на законопроекта прави предложения за увеличаване размера на налаганите глоби и имуществени санкции, като целта е да се уеднаквят административните наказания и санкциите за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения с тези, предвидени за нарушенията по Закона за авторското право и сродните му права, защото във всички случаи става въпрос за нарушения на права на интелектуална собственост.

Със същата цел е и предвиждането на възможност, при системни нарушения, мястото, в което те се извършват да бъде запечатано за определен срок (от три до шест месеца).

Друго въведено ново нарушениее регистриране на марка без съгласието на притежателя.

Използването на марка от формалния притежател на регистрацията (агента) е изрично посочено като нарушение, въвеждането на територията на РБ на стоки без съгласието на притежателя на регистрирана марка също е нарушение.

Съгласно законопоректа недобросъвестното заявяване ще се установява по администартивен ред.

Съществено е завишен размерът на глобите и имуществените санкции.

Размерът на глобите и имуществените санкции е от 2000 лв. до 20 000 лева, а при повторно нарушение от 3000 лева до 30 000 лева, /за сравн. в  сега действащия закон глобите са в размер от 500 лева до 1500 лева, имуществените санкции –  от 1000 лева до 3000 лева, при повторно нарушение глобите достигат до 3000 лева, а имуществената санкция до 5 000 лева/.

На първо четене законодателят е приел предложения законопроект на Закон за марките и географските означения.

Очакваме гласуването на новия закон на второ четене и съответно резултата от неговото приложение.

Борба с корупцията