Архив на: admin

Банките в България отказват да откриват сметки на български компании, притежавани от чужденци и граждани на държави-членки на ЕС

English

Банките в България отказват да откриват сметки на български компании, притежавани от чужденци и граждани на държави-членки на ЕС

Като член на Европейския съюз, България приема и транспонира в националното си законодателство европейски директиви отнасящи се до мерките срещу международното изпиране на пари, с което променя законовите изисквания към Банките.

Именно съобразяването на Банките с новите закондателни изисквания, влезли в сила с новия Закон за мерките срещу изпиране на пари през март 2018г., правят практически невъзможно откриването на банкови сметки на български фирми с чуждестранни собственици от ЕС, както и на лица, граждани на държави, които не са членки на ЕС.

Съгласно издадените от БНБУказаниявсяка Банка разработва и приема своя система за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм при работа с клиенти, както и всяка банка  приема своя политика за одобрение на клиентите си.

Така всички Банки в България променят условията си за откриване на набирателни сметки на новоучредени юридически лица и разплащателни сметки на съществуващи, чиито собственици са чужденци или чуждестранни фирми.

Към днешна дата на практика всички Банки въвеждат специални условия за откриване на набирателни сметки на новоучредени юридически лица и разплащателни сметки на съществуващи, чиито собственици са чужденци или чуждестранни фирми.

Някои от Банките въвеждат такси в размер на стотици евро само за проучване на документите, без да поемат ангажимент, че банковата сметка ще бъде открита.

Или приемат документи за преглед, но впоследствие, или отказват откриването на банковата сметка, или изобщо не се произнасят по искането.

Банките нямат задължение да мотивират отказа си, нито да обявяват прилаганите критериите за „добър“ клиент.  

Има и клонове на Банки, в които на чужденците и гражданите на ЕС директно бива отказвано откриването на сметка.

Въпреки, че европейското законодателство дава възможност на държавите – членки да прилагат опростени мерки при наличие на оценка за нисък риск за изпиране на пари, то българският законодател не се възползва от тази възможност.

С оглед на местните условия, законодателят прилага строгконсервативен подход при транспониране на европейските директиви в националнотозаконодателство. Българските търговски банки, в изпълнение на новите законови изисквания на ЗМИП, въвеждат възможно най-строгите рестрикции в работата си с клиенти и  оценяването на риска.

С цел да избегнат високите санкции, налагани при евентуално констатирани нарушения на мерките против изпиране на пари, Банките започват да разглеждат чуждестранните инвеститори и инвеститорите от ЕС по различен начин от местните лица.

Ако един български гражданин може безпроблемно да регистрира фирма и да открие платежна сметка в Румъния, то румънски гражданин не може да регистрира фирма и да открие платежна сметка в България.

Безспорно е, че има известен процент „нередовни“ фирми.

Нормално е банковите служби за сигурност да ги стопират, но процента на тези фирми е не повече от 10-15%.

Но Банките „за по-сигурно“, отказват откриването на набирателни и разплащателни сметки на всички български фирми с чуждестранен собственик.

Подобна логика би трябвало да забрани движението на всички автомобили по пътищата и магистрлите с цел избягването на пътно-транспортни произшествия и тежки катастрофи.

С тези свои действия Банките нарушават нормалното развитие на инвистицонния процес, тъй като е невъзможно да бъде направена каквато и да било инвестиция в България, ако инвеститорът не разполага с банкова сметка в българска банка. 

На практика потенциалните чужди инвеститори не могат да регистрират фирма в България, тъй като това е невъзможно без банкова сметка.

Наложително е през следващите месеци Банките в България да преосмислят своите вътрешни политики по отношение на вътрешния банков контролкатопреустановят действията си на презастраховане по отношение на мерките против прането на пари и както и незаконосъобразната си дискриминационнаполитика спрямо чужденците и гражданите на ЕС.

Действията по превенцията на изпирането на пари трябва да бъдат съобразени със закона с основна цел нормалното развитие на бизнеса и на цялата национална и европейска икономика.

В противен случай този проблем следва да бъде изрично уреденот закона.

От Даниела Големанова – Адвокат

The Banks in Bulgaria refuse to open bank accounts of Bulgarian companies, owned by foreigners and citizens of other states, members of EU

HOME

The Banks in Bulgaria refuse to open bank accounts of Bulgarian companies, owned by foreigners and citizens of other states, members of EU

Bulgaria, as a member of the European Union /EU/, adopts and transposes in its national legislation the European Directives related Anti-money laundering measures, which changes the legal requirements to the Banks.

Just the compliance of the Banks with the new legal requirements, which come into force with the new Law on Anti-Money Laundering Measures in March 2018, makes practically impossible to open bank accounts of Bulgarian companies with foreign owners from the EU, as well as individuals, citizens of the states not members of the EU.

According to the Guidelines issued by the Bulgarian National Bank, each Bank develops and adopts its own system for control and prevention of money laundering and terrorist financing in the work process with clients, as well as each bank adopts its own policy for approval of its clients.

Thus, all Banks in Bulgaria change their conditions for opening recruitment accounts of newly established legal entities and paying accounts of existing ones owned by foreigners or foreign companies.

To date all Banks implement practically  special conditions for opening recruitment accounts of newly established legal entities and paying accounts of existing ones, which owners are foreigners or foreign companies.

Some of the Banks have implemented fees in amount of hundreds of euros just for examining the documents, without commitment of opening the required bank account.

Or else they accept documents for review, but refuse subsequently to open a bank account, or do not express an option on the request at all.

The Banks are not obliged to motivate their refusal, nor to declare the applied criteria in the classification a „good“ customer.

There are also Banks’ branches where is directly denied the opening of an account of foreigners and EU citizens.

    In view of local conditions, the Bulgarian legislator applies a strictly conservative approach in transposing European Directives into National law.

Bulgarian commercial Banks, in compliance with the new legal requirements of the Law on Anti-Money Laundering Measures, introduce the rigorous possible restrictions in their work with clients and risk assessment.

In order to avoid the high sanctions imposed in case of possible violations of anti-money laundering measures, the Banks are starting to treat foreign and EU investors differently from locals ones.

If a Bulgarian citizen can easily register a company and open a paying account in Romania, then a Romanian citizen cannot register a company and open a paying account in Bulgaria.

It is indisputable that there is a certain percentage of „irregular“ companies.

It is normal for the banking security services to stop them, but the percentage of these companies is not more than 10-15%.

Nevertheless the Banks, „for safety“, refuse to open recruitment and paying accounts of all Bulgarian companies with foreign ownership.

Such logic should prohibit the movement of all cars on roads and highways in order to avoid road traffic accidents and heavy car crashes.

With these acts, the Banks violate the normal development of the investment process, as it is impossible to make any investment in Bulgaria if the investor doesn`t have a bank account in a Bulgarian bank.

In practice, potential foreign investors cannot register a company in Bulgaria, because it is impossible without a bank account.

Exigency in the next months, the Banks, acting in Bulgaria, have to give a new meaning of their internal policies regarding banking control by ceasing their reinsurance actions regarding Anti-money laundering measures as well as their illegal discriminatory policy towards foreigners and EU citizens.

The acts on the prevention of money laundering must comply with the law with the main goal of the normal development of business and the entire National and European economy.

Otherwise,law should regulate this problem explicitly.

By Daniela Golemanova

Attorney-at-Law

Осиновяване

Осиновяване – условия, процедури и законова основа

Осиновяване – условия, процедури и законова основа:в действащия Семеен кодекс (СК) – чл.89 – чл.105 от СК.

Предпоставки и правила за осиновяване:

Възможно да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.

Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своята съпруга.

Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.

Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.

СК определя и че дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал.

Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания. 

При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на дете.

Според чл.100 от СК осиновяването може да бъде пълно или непълно.

Видът на осиновяването се определя от лицата, даващи съгласие по чл.89 от СК, с изключение на случаите, изрично посочени в закона, при които осиновяването е винаги пълно:

  • Когато осиновяваният е дете на неизвестни родители или когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване.
  • Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието муначин.
  • Без съгласие на родителите, когато се касае за дете, настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Тук се допуска пълно осиновяване без съгласие, когато родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред, без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Тук искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.
  • Без съгласието на родителите, в случай, че детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на:

1. осиновяващия;

2. родителите на осиновявания;

3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;

4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.

Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.

При пълно осиновяване дирекция „Социално подпомагане“ разяснява на лицата, даващи съгласие, за последиците от допускане на осиновяването, преди да изразят съгласие.

При непълно осиновяване разяснение се дава от съда.

Задължително лицата, даващи съгласието си, да представят декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.

Осиновяваният, ако не е навършил четиринадесет години, се изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето.

Мнение за осиновяването дава настойникът или попечителят.

Пълно и непълно осиновяване:

При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи /деца и внуци/, от една страна, и осиновителя и неговите роднини /родители, братя и сестри/ – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.

Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител.

Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама – по адреса, посочен в съдебното решение.

При пълното осиновяване се съставя нов акт за раждане, в който осиновителите се вписват като родители, а старият акт за раждане се запазва, но от него не могат да се черпят данни заради тайната на осиновяването, освен при проверка при встъпване в брак на осиновения, за да не се получи брак между роднини (например между брат и сестра).

При пълното осиновяване, осиновеният приема личното име на осиновителя за свое бащино, както и фамилното име на осиновителя за свое фамилно име.

Може да бъде променено и личното име на осиновения.

При пълното осиновяване осиновеният не наследява биологичните си родители и други роднини по произход.

С други думи, той е извън кръга на наследниците на всичките си биологични роднини.

Непълно осиновяване

При непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи /деца и внуци/, от една страна, и осиновителя – от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. 

Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава.

Рождените родители не наследяват осиновения.

При непълното осиновяване, понеже се запазват и връзките с биологичните родители, обикновено имената на осиновения не се променят и не се съставя нов акт за раждане, а със забележка се отбелязва направеното непълно осиновяване.

При непълното осиновяване осиновеният наследява, както осиновителите си (но не и техните роднини), така и биологичните си родители и евентуално другите роднини по произход, понеже връзките му с тях не са прекъснати.

Процедура по осиновяването:

Молбата за пълно осиновяване, извън случаите на задължително пълно осиновяване, включително и когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг, може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил 14 години чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.

Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.

Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й.

При пълно осиновяване съдът изисква доклад от дирекция „Социално подпомагане“ и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.

Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания.

Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец – на Столичната община и на Министерството на правосъдието.

Така постановеното решениеможе да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 100, ал. 2 от СК /при предварително дадено съгласие на родителите за пълно осиновяване/, от осиновявания и от прокурора пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяването на решението.

Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично.

В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съответния апелативен съд в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.

Настоящият материал има информативен характер и не представлява правен съвет. При всеки конкретен казус задължително се обърнете към адвокат за получаването на правен съвет, относим към конкретните обстоятелства.

Правни услуги по време на извънредно положение

Правни услуги по време на извънредно положение

Правна кантора Ивеста Консулт и адвокат Даниела Големанова продължават своята работа в условията на установеното Извънредно положение на територията на Репулика България, като се съобразяват изцяло с въведените извънредни мерки в борбата срещу разпространението на коронавируса. С оглед пълното спазване на въведените ограничения, както и препоръките на Националния оперативен щаб за ограничаването на физическите контакти и общуване между хората и излизането извън домовете ни, адвокатите от правна кантора Ивеста Консулт продължават предоставянето на правни консултации и правни услуги за своите клиенти чрез имейл, телефон и видео връзка. Тези дигитални начини на контактуване заменят консултациите на адвоката с всеки клиентна място в кантората. Видео консултациите и конферентните връзки ще бъдат извършвани по предварителна уговорка след предварително уговорен час на телефоните на кантората, като по избор на клиента могат да се предоставят чрез приложенията Skype, Viber,WhatsApp илиMessenger. Плащането на адвокатската услуга ще се извършва по банков път по предоставена от адвокатската кантора банкова сметка.Цените на предоставяните услуги са съобразени с Наредба 1 от 09.07.2007г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Обхватът на предоставяните правни консултации и правни услуги включва както мерките по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., така и казуси в областта на гражданското, семейното, наследственото, трудовото, търговското, вещното и административното плаво, както и процесуално представителство по граждански, изпълнителни и административни дела.

Закон за извънредно положение

СВЕТОВНАТА ЕПИДЕМИЯ НА КОРОНАВИРУСА, ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ И (НЕ) ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

Договори в извънредно положение

Въвеждане на Извънредно положение на територията на България– Световното разпространение на т.нар. коронавирус и обявената от СЗО пандемия на вируса Covid –   19, която обхваща територията на България, стана причина за въвеждане на ограничителни мерки в икономическото и социално развитие на гражданското ни общество с цел опазване живота и здравето на българските граждани. В тази връзка в страната ни е установено Извънредно положение по предложение на Министерски съвет и гласувано от Народното събрание, считано от 13.03.2020г. Със Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването в България се въвеждат задължителни противоепидемични мерки, състоящи се  с преустановяване осъществяването на редица дейности на търговски обекти и центрове, спортни прояви, културно‐ развлекателни мероприятия, свързани с концентрация на множество хора. Малко по-късно установеното извънредно положение е узаконено с приетия от Народното събрание Закон за мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., публикован в ДВ, бр.28 от 24 март 2020г., в сила от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение.На основание влезлия в сила Закон министърът на здравеопазването издава нови Заповеди с допълнителни ограничителни мерки – забрана събирането на хора повече от 2, забрана за влизане в паркове и градини и др.

Действието на този закон и последващите ограничителни заповеди на министъра на здравеопазването  поставят търговците и гражданите в положение на невъзможност за изпълнение на задължения по вече сключени и действащи договори. Наложените ограничителни мерки в обществото засягат дейността както  на субектите, търговци и обикновени граждани,  които поради разпространение на заразата и действащите забрани на нормативните и административни актове не могат да изпълнят своите договорни задължения в договорените срокове, така и правата на насрещните страни по тези договори, също търговци и обикновени граждани.

Невъзможност за изпълнение на договорно задължение – Съгласно установените  принципи  в облигационното и търговското право, длъжникът винаги носи отговорност за това, че не е изпълнил задължението си   по сключен договор, освен ако докаже, че това се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Невъзможността за изпълнението следва да бъде обективна – когато не само длъжникът, но и всяко трето лице не може при дадените обстоятелства да изпълни задължението. Невъзможността за изпълнението може да бъде начална и последваща. Началната невъзможност се означава още с термина „невъзможен предмет“ – чл.26 ал.2, чл.184 ЗЗД. Началната невъзможност е правопрепятстващ юридически факт, при който не възниква задължение и следователно не може да се говори за неизпълнение. Облигационното право обхваща най-вече последващата невъзможност – когато престацията не може да се изпълнипродължително време, но е била възможна към сключване на договора (проф.Ангел Калайджиев, Облигационно право, обща част).Невъзможността е налице и тогава, когато след сключване на договора престацията е забранена от закона и затова не може да се изпълни.

   Обективната невъзможност за неизпълнение е следствие от обстоятелство, което се е проявилослед сключване на сделката, но преди да е настъпила изискуемостта на задължението на длъжника по нея. В договорното право този принцип е уреден в чл.81 ал.1 от ЗЗД – „длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да се вмени във вина.

Непреодолима сила – „форс мажор“ – Една от тези освобождаващи длъжника причини е непреодолимата сила, т.нар. „форс мажор“. Терминът „форсмажор“ (force majeure) е с френски произход, но неговият корен трябва да се търси в римското право и понятието „vis major“ , което означава непреодолима сила, т.е. сила на която не може да й се противостои. Непреодолимата сила е основание за последваща невъзможност. Нейното проявление е след възникването на облигационното задължение.В чл.306 от Търговския закон непреодолимата сила се определя като непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договоре (чл.306 ал.1 от ТЗ). За да бъде едно събитие определено като непреодолима сила трябва да има извънреден характер – изключителност, и да бъде извън волята и контрола на страните. При сключването на договора страните не са допускали за настъпването на непреодолимата сила като събитие, което да попречи на страните да изпълнят поетите задължения. Извънредният характер на събитието го прави непредотвратимо, тъй като страните не могат да преодолеят последиците от настъпването му като положат дължимата грижа на добър стопанин за изпълнение на задълженията. Много често при сключването на даден договор страните изрично  включват  в  съдържанието му т.нар. форсмажорни клаузи, 

в които очертават кръга на събитията  които  ще считат за непреодолима сила 

и посочват какви ще са последиците от проявлението им. Като такива се посочват природни или стихийни бедствия (поройни дъждове, наводнения,  снегонавявания,  виелици,  градушки,земетресения,  свлачища,  екстремно  високи  температури, суша и др.); блокади на пътища, граници и др.  пожар, производствени  аварии; войни, 

правителствени забрани, ембарго, стачки и др. Обикновено вирусните епидемии не представляват част от съдържанието на форсмажорна клауза. Затова в настоящия случай на вирусна пандемия страните могат да се позоват на съдържащата се в Търговския закон дефиниция за непреодолима сила и уредените в  закона последици, тъй като това е събитие с характер на непреодолима сила,  препятстващо изпълнението на договорните задължения и не е включено в уговорена форсмажорна клауза или пък страните изобщо не са предвидили наличието на такава клауза в договора си.

Засегнатият субект, като задължена страна по договора, няма да може да се позове на непреодолима сила , ако е неизправна страна по договора и е в неизпълнение още преди проявлението на конкретното събитие, определено като непреодолима сила. 

       Правилата на чл.306 от Търговския закон, уреждащи непреодолимата сила, имат сила и приложение и в гражданското право, а именно разпоредбите на  чл.306 ал.1, ал.2 и ал.4 от Търговския закон. Тези разпоредби имат общ характер и не са специфични за търговските правоотношения, което пък от своя страна не налага уреждането на непреодолимата сила от гражданския закон, а именно:

Чл. 306. (1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.

(2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

(4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

Държавните актове като непреодолима сила –

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., след обнародването му в Държавен  вестник и влизането му в сила, има обвързваща сила и действа спрямо всички правни субекти на територията на страната. В правната теория и съдебната практика се приема, че актовете на държавната власт, каквито са действащия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и последващите Заповеди на министъра на здравеопазването с ограничителни принудителни мерки могат да се разглеждат като непреодолима сила. Държавните актове, установяващи извънредни мерки за разпространение на пандемията на коронавируса в условията на извънредно положение на територията на страната, представляват обстоятелство, на което страната може да се позове, за да изключи отговорността си за неизпълнение на договорното си задължение. Съгласно чл.6 от Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещине се прилагат до отмяна на извънредното положение.

Световната епидемия от Коронавирус като  непреодолима сила –форсмажорно обстоятелство, което попада в хипотезата на чл. 306 от Търговския закон. Вирусната пандемия, обявена от Световната здравна организация може да представлява на собствено основание непреодолима сила. Глобалното заразяване с вируса COVID-19 без съмнение е непредвидено, т.е договарящите не са могли и не са били длъжни да го предвидят. То може да се определи и като непредотвратимо събитие. Към настоящия момент заразяването с коронавируса всички държави по света не успяват да ограничат неговото разпространение и ограничаване. Броят на заразените лица се увеличава всеки ден, като заедно с това нараства и броя на починалите от коронавирус. Може да бъде обоснован и извънредният му характер, т.е. пандемията от коронавирус не е явление с  всекидневен характер или обичайно повтарящо се.Именно поради извънредния характер на световната епидемия на коронавируса все още няма ваксина и потвърдени методи на лечението на заразените с коронавируса. Например ако задължението е свързано с извършване на дейности, чието извършване налага контактуването с повече хора и контакт с открити повърхности, то изпълнението на задължението създава риска от зараза с коронавирус и опасност за живота на хората. Поради това, считаме, че обявената от Световната здравна организация пандемия  от COVID ‐  19 сама по себе си може да се разглежда като непреодолима сила, ако договорът е сключен преди масовото й разпространение.

Въпреки, че гражданският закон не изисква от страните да преприемат определени действия за да настъпи спирането на изпълнението на задълженията, то е препоръчително страната, която не може да изпълни своето задължение да уведоми писмено за това другата страна или страните да изменят договорните клаузи относно изпълнението съобразно създалата се ситуация. Това ще ограничи вредните последици за страните, както и ще се избегнат съдебни спорове, свързани с допълнителни разходи на време и пари.

   Изложеното в настоящата статия не следва да се приема задължително предписание при всяко неизпълнение на договорно задължение в условията на Извънредно положение. Всеки казус има своите специфики и следва да бъде разрешаван конкретно след консултиране и получаване на компетентно съдействие и правна помощ от адвокат.

Закон за извънредно положение

ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г.

В сила от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение

Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.

Проект: 054-01-24/16.03.2020 г.

Чл. 1. Този закон урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България.

Чл. 2. Министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон.

Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:

1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;

2. давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;

3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;

5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Чл. 4. Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:

1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;

2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.

Чл. 5. (В сила от 24.03.2020 г.) (1) Спират се всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.

(2) Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

(3) Ограничават се нотариалните производства до неотложни такива при спазване на здравно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.

Чл. 6. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Чл. 7. (1) Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.

(2) Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

Чл. 8. (1) Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ.

(2) Полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението полагат извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи след изрично писмено съгласие на държавния служител. Липсата на съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.

Чл. 9. Военнослужещите от въоръжените сили при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, съвместно и/или координирано с други органи може да участват в прилагането на противоепидемични мерки и ограничения на територията на страната, на отделен регион или на контролно-пропускателен пункт.

Чл. 10. Военнослужещите от въоръжените сили имат право да:

1. извършват проверки за установяване самоличност на лице;

2. ограничават придвижването на лице до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи, за което има данни, че е отказало или не изпълнява мерките по чл. 61 и 63 от Закона за здравето, като се съставя двустранен писмен протокол;

3. спират превозни средства до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи;

4. ограничават придвижването на лица и превозни средства на контролно-пропускателен пункт;

5. използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо.

Чл. 11. Със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната срокът на командировката по чл. 71, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или удълженият срок по чл. 71, ал. 4 от същия закон може да бъде удължен без съгласието на военнослужещия до отмяната на извънредното положение.

Чл. 12. (1) Изискванията за получаване на месечни социални помощи по чл. 2, ал. 4 от Закона за социално подпомагане не се прилагат. По преценка на кметовете на общини, при доказана необходимост, се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане в частта относно полагане на общественополезен труд само за осъществяване на дезинфекция при спазване на съответните здравно-хигиенни изисквания.

(2) Изискванията за получаване на месечни семейни помощи по чл. 7, ал. 1, т. 2 – 5 от Закона за семейни помощи за деца не се прилагат.

(3) Срокът на всички месечни семейни помощи, отпуснати на основание чл. 7 и чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 февруари 2020 г. до отмяната на извънредното положение, се удължава служебно до края на месеца, в който е отменено извънредното положение.

(4) Сроковете по чл. 8в, ал. 5, чл. 10, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 1 – 7, ал. 2 и ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца, които изтичат в периода от 1 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, се удължават служебно с един месец от отмяната на извънредното положение.

(5) Сроковете на валидност на издадените заповеди за настаняване в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, делегирани от държавата дейности и местни дейности, които изтичат в периода от 1 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, се удължават служебно с един месец от отмяната на извънредното положение.

(6) По време на извънредното положение, както и до три месеца след неговата отмяна, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и кметовете на общини нямат право поради липса на потребители да закриват или да намаляват капацитета на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, с изключение на специализираните институции за деца.

Чл. 13. (1) Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат при:

1. закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки;

2. закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им;

3. възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно Наредба № 1 за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения (обн., ДВ, бр. 13 от 2015 г.; изм., бр. 102 от 2018 г.).

(2) По искане на изпълнител на обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от срока на действие на извънредното положение.

Чл. 14. При закупуване със средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и със средства на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения на медицински изделия, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки, както и за лечението и диагностиката на заразените пациенти, не се прилагат изискванията на глава трета, раздел II от Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат (обн., ДВ, бр. 104 от 2011 г.; изм., бр. 74 от 2013 г., бр. 76 от 2014 г., бр. 35 от 2015 г., бр. 104 от 2018 г. и бр. 27 и 83 от 2019 г.), с изключение на чл. 34, ал. 1, т. 2 от същата наредба.

Чл. 15. Аптеките може да отпускат лекарствени продукти само по рецептурна книжка, без представяне на рецепта съобразно последно вписаните в рецептурната книжка данни за отпуснати лекарствени продукти, при условия и по ред, определени от Националната здравноосигурителна каса, до отмяна на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.

Чл. 16. (1) До отмяната на извънредното положение със заповед на министъра на здравеопазването може да се забрани износ на лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от територията на Република България.

(2) Който наруши забраната по ал. 1, се наказва с глоба в размер на 10 000 лв., съответно се налага имуществена санкция в размер на 50 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер на 20 000 лв., съответно с имуществената санкция в размер на 100 000 лв.

(3) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или на директора на съответната регионална здравна инспекция. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или от директора на съответната регионална здравна инспекция.

Чл. 17. При необходимост Министерският съвет възлага на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да извърши проверка на държавния резерв на зърно, месо, млечни продукти и други трайни хранителни продукти, медицинска апаратура, лекарства, медицински консумативи и спирт и да изготви доклад и предложение до Министерския съвет с оглед преценка за осигуряване на допълнителни резерви.

Чл. 18. (1) При необходимост може да бъдат командировани, включително на територията на друга област, за временно изпълнение на дейности по държавен здравен контрол:

1. служители на районните здравноосигурителни каси в регионалните здравни инспекции;

2. държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 командироването се извършва при условията на Закона за държавния служител или на Кодекса на труда, след съгласуване с управителя на Националната здравноосигурителна каса за срок не по-дълъг от два месеца през една календарна година. В случаите по ал. 1, т. 2 командироването се извършва при условията на Закона за държавния служител след съгласуване с министъра на здравеопазването за срок не по-дълъг от два месеца през една календарна година.

Чл. 19. Министърът на здравеопазването може със заповед да разпореди извършването на проверки на територията на една област от държавни здравни инспектори от друга област и/или от държавни здравни инспектори от Националния център по радиобиология и радиационна защита за спазване на противоепидемичните мерки и ограничения. При установени нарушения актовете за установяване се съставят от държавните здравни инспектори, участвали в проверката, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция, на чиято територия се извършва проверката.

Чл. 20. (1) За учениците в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение, както и в дуална система на обучение се организира обучение, както и подкрепа за личностно развитие от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.

(2) Учителите и педагогическите специалисти осъществяват обучението и подкрепата за личностно развитие по ал. 1 в рамките на трудовото си правоотношение, без да е необходимо сключване на споразумения по чл. 119 от Кодекса на труда, като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване. За изпълнение на задълженията си от разстояние педагогическите специалисти получават трудовото си възнаграждение, уговорено по трудовото правоотношение.

(3) Директорите на училища изпълняват задълженията си в рамките на трудовото си правоотношение, без да е необходимо сключване на споразумения по чл. 119 от Кодекса на труда, като осъществяват управление и контрол и от разстояние чрез използването на информационните и комуникационните технологии, ако са създали необходимата организация за извършване на обучението и подкрепа за личностно развитие по ал. 1. Директорите изпълняват задълженията си от разстояние, като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване.

(4) Министърът на образованието и науката може със заповед да въвежда временни правила във връзка с обучението и подкрепата за личностно развитие по ал. 1, включително и относно работното място, работното време на директорите и педагогическите специалисти, техническите средства за организиране и провеждане на обучението и подкрепата за личностно развитие.

Чл. 21. (1) До отмяната на извънредното положение управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове имат право да:

1. изменят едностранно договори за безвъзмездна финансова помощ съобразно необходимостта от мерки при криза по смисъла на чл. 2, т. 21 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ, L 193/1 от 30 юли 2018 г.), включително да увеличават размера на договорената безвъзмездна финансова помощ;

2. отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, включително без публикуване на покана за набиране на предложения;

3. увеличат общия ресурс по операциите над одобрените от комитета за наблюдение по схемите, по които са допустими мерки, в условията на извънредни ситуации и при хипотезата на т. 1.

(2) При обявяване на процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срокът по чл. 44, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове се намалява по преценка на ръководителя на съответния управляващ орган. В условията за кандидатстване по съответната схема, утвърдени по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се определя новият срок.

(3) Сроковете при процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, определени в нормативния акт по чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, може да се намалят по преценка на ръководителя на съответния управляващ орган. В условията за кандидатстване по съответната схема, утвърдени по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се определя новият срок.

(4) По всички въпроси от компетентността на комитета за наблюдение на съответната програма може да се вземе неприсъствено решение. Ръководителят на съответния управляващ орган може да намали сроковете, приложими при процедура за неприсъствено вземане на решение, определени в нормативния акт по чл. 15, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Членовете на комитета за наблюдение се уведомяват за намаляването на съответния срок с изпращане на проекта на решение и документите към него.

(5) Безвъзмездна финансова помощ се предоставя директно на кандидат, одобрен от комитета за наблюдение на съответната програма, чрез приемане на неприсъствено решение по мотивирано предложение на ръководителя на управляващия орган на програмата.

(6) При условията на ал. 5 комитетът за наблюдение на съответната програма взема неприсъствено решение, с което включва в индикативната годишна работна програма процедури, свързани с извънредното положение, и одобрява критериите, използвани за подбор на операции, необходими, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността.

(7) Безвъзмездната финансова помощ се предоставя директно на кандидат, който в определен от ръководителя на управляващия орган срок отговори на одобрените критерии.

(8) Разпоредбите на чл. 26, ал. 3, 5 и 8 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не се прилагат.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) В 7-дневен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ лечебните заведения, държавните институции и телекомуникационните оператори чрез определени длъжностни лица извършват извънредна проверка на техническото състояние на енергийните обекти, предназначени за снабдяване с електрическа енергия, които са тяхна собственост, включително на електрически уредби, собствени източници на резервно захранване и съоръжения за автоматично превключване на захранването, осигуряващи непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия.

(2) За резултатите от проверката по ал. 1 се съставя протокол.

(3) При установяване на несъответствия с нормативните изисквания лицата по ал. 1 предприемат незабавни действия за тяхното отстраняване с цел гарантиране непрекъснатостта на снабдяването с електрическа енергия.

(4) Лечебните заведения, държавните институции и телекомуникационните оператори уведомяват незабавно Министерството на енергетиката за предприетите от тях действия в резултат на извършените проверки.

§ 2. (1) За гарантиране непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия в условията на извънредно положение на територията на страната операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи преустановяват всички планови ремонти, свързани с временно преустановяване на преноса на електрическа енергия, с изключение на ремонтни дейности за отстраняване на възникнали аварии, с цел възстановяване на снабдяването с електрическа енергия на потребителите.

(2) Сроковете за заплащане, определени в общите условия по чл. 98а, ал. 2 от Закона за енергетиката на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови клиенти, се удължават от 10 на 20 дни. Сроковете може да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност.

(3) За гарантиране на живота и здравето на хората центровете за предоставяне на информация и обслужване на клиентите на енергийните предприятия, извършващи снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ, въвеждат организация на работа при стриктно спазване на изискванията на Националния оперативен щаб.

§ 3. (В сила от 24.03.2020 г.) В Наказателния кодекс (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г. и бр. 13 и 23 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 225 се създава нова ал. 6:

„(6) Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.“

2. В чл. 326, ал. 2 думите „от петстотин до две хиляди лева“ се заменят с „от десет хиляди до петдесет хиляди лева“.

3. В чл. 355, ал. 1 думата „заразителна“ се заменя със „заразна“.

§ 4. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 120б:

„Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение

Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.“

2. Създава се чл. 120в:

„Преустановяване на работата при обявено извънредно положение

Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.“

3. В чл. 138а:

а) създава се нова ал. 2:

„(2) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“;

б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и по ал. 2“;

в) досегашната ал. 3 става ал. 4.

4. Създава се чл. 173а:

„Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.“

5. Създава се чл. 267а:

„Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение

Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.“

§ 5. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г. и бр. 26 от 2020 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 3а:

„Изпълнение на задължения при обявено извънредно положение

Чл. 3а. (1) При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България:

1. нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави четвърта – осма спират да текат;

2. заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор;

3. непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок.“

2. В чл. 54а, ал. 3 накрая се добавя „подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код в Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда“.

§ 6. (1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.

(3) В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява.

§ 7. Личните пенсии, свързани с трудова дейност на лицата, които имат придобит осигурителен стаж след 31 декември 2018 г., но нямат подадено заявление по чл. 102, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване през 2019 г. и/или заявление по чл. 102, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване в периода от 1 януари 2020 г. до 13 март 2020 г., се преизчисляват служебно, считано от 1 април 2020 г., с придобития от тях осигурителен стаж, положен след пенсионирането или след последното преизчисляване на пенсията.

§ 8. (1) През 2020 г. сроковете по чл. 123, ал. 1, т. 5, чл. 123е, ал. 5, чл. 190, ал. 1 и 2 и чл. 252, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се удължават до 30 септември 2020 г.

(2) По време на действието на този закон сроковете по чл. 123а, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване спират да текат.

§ 9. В Закона за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 105 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 101 от 2019 г.) в чл. 22 се създава ал. 5:

„(5) При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България при заявена, но не навременно установена потребност на човека с увреждане, лицето има право на вида подкрепа от датата на подаване на документите по чл. 21, ал. 3, въз основа на заключенията от изготвената индивидуална оценка на потребностите по чл. 20.“

§ 10. (1) Срокът на валидност на документите за пребиваване на чужденци, издавани съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1а, 2, 2а, 3, 4, 5 и 6 от Закона за българските лични документи, както и на документите по чл. 59, ал. 3 от същия закон, издавани на членовете на семейства на граждани на Европейския съюз, на членовете на семейства на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване, и на документите, издавани съгласно чл. 59, ал. 4 от същия закон на гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаване документите се смятат за валидни документи за пребиваване само на територията на Република България и удостоверяват само правото на пребиваване. По искане на лицето нов документ за пребиваване може да бъде издаден и преди изтичането на удължения 6-месечен срок.

(2) Срокът на валидност на личните карти, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичането на удължения 6-месечен срок.

(3) Срокът на валидност на свидетелствата за управление на моторно превозно средство, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването свидетелството за управление на моторно превозно средство е валиден индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство само на територията на Република България. По искане на лицето ново свидетелство за управление на моторно превозно средство може да се издаде и преди изтичането на удължения 6-месечен срок.

§ 11. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г. и бр. 17 от 2020 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 24 се създава ал. 13:

„(13) Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича в срока на обявено извънредно положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в 14-дневен срок след отмяната на извънредното положение, като срокът на обявеното извънредно положение не се счита за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на който разрешеното продължително пребиваване изтича в срока на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на виза в 14-дневен срок след отмяната на извънредното положение.“

2. В чл. 40, ал. 1, т. 6 след думите „в случаите на“ се добавя „обявено извънредно положение или на“, а след думите „13 и 16;“ се добавя „за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;“.

§ 12. (В сила от 24.03.2020 г.) Възложителите, за които не е възникнало задължението за прилагане на платформата по чл. 39а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки до влизането в сила на този закон, прилагат за обществени поръчки, открити до един месец след отмяната на извънредното положение, реда за възлагане, действащ до 1 ноември 2019 г., с изключение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 5 и 7, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 54, ал. 1, т. 5, буква „а“, чл. 100, ал. 3 и 12, чл. 107, т. 5 и 6, чл. 112, ал. 9 и 10, чл. 112а и чл. 149, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, които се прилагат в редакцията от 1 януари 2020 г.

§ 13. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58, 77, 91 и 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г., бр. 38, 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 7, 30, 38, 77 и 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 79 и 100 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 51а:

„Извършване на работа от разстояние

Чл. 51а. (1) При обявено извънредно положение органът по назначаването може да възлага на служителя без негово съгласие работа от разстояние в домашна среда, като се съобразят характерът на работата и дейността на отделните звена и служители съгласно функциите, определени в устройствените правилници и утвърдените длъжностни характеристики на служителите.

(2) Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол на работата от разстояние се определят със заповед на органа по назначаване.“

2. Създава се чл. 64а:

„Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Чл. 64а. (1) При обявено извънредно положение и когато не може да се въведе работа от разстояние в домашна среда по чл. 51а, органът по назначаването е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск по искане на:

1. бременна служителка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

5. трудоустроен служител или служител, боледуващ от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

(2) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1, се признава за служебен стаж.“

§ 14. В Закона за народните читалища (обн., ДВ, бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 47 и 97 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 102 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 26а се създава ал. 6:

„(6) В случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България сроковете по ал. 4 и 5, които не са изтекли към момента на обявяването на извънредното положение, се считат удължени с един месец от датата на прекратяването му.“

§ 15. Председателите на читалищата представят в срок до 30 юни 2020 г. пред кмета на общината и общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности в изпълнение на програмата по чл. 26а, ал. 2 и за изразходваните от бюджета средства през 2019 г. Докладите на читалищата на територията на една община се обсъждат от общинския съвет на първото открито заседание след 30 юни 2020 г.

§ 16. В Закона за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ДВ, бр. 9 от 2020 г.) в § 25, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думата „тримесечен“ се заменя с „четиримесечен“.

§ 17. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 108 от 2018 г. и бр. 29 и 34 от 2019 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 28 ал. 6 се изменя така:

„(6) В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочват наименованието на вероизповеданието и размерът на държавната субсидия. Държавната субсидия по ал. 2 за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание се разпределя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и на Мюсюлманското изповедание.“

2. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 108 от 2018 г.; изм., бр. 29 от 2019 г.) в § 19 ал. 1 се изменя така:

„(1) За 2019 г. Министерският съвет одобрява държавна субсидия по чл. 28, ал. 2, т. 2 за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание, като субсидията е в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице и размерът на субсидията по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малък от 15 млн. лв. Необходимите средства за 2019 г. за държавната субсидия се одобряват като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Държавната субсидия за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание се разпределя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и на Мюсюлманското изповедание.“

§ 18. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) в чл. 6, ал. 4 т. 2 се изменя така:

„2. За мюсюлманското вероизповедание – на Мюсюлманското изповедание“.

§ 19. Заповедите за организационно и финансово подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция, издадени по реда на чл. 7, т. 3 от Правилника за организацията на работа и дейността на Център за асистирана репродукция (обн., ДВ, бр. 21 от 2009 г.; изм., бр. 58 от 2011 г., бр. 43, 56, 95 и 103 от 2012 г., бр. 13 от 2014 г., бр. 4 и 73 от 2018 г. и бр. 26 от 2019 г.) продължават действието си по време на извънредното положение и 6 месеца след неговата отмяна.

§ 20. Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, съответно експертните решения на ЦВМК към Военномедицинската академия за годност за военна служба и служба в доброволния резерв, при които срокът на инвалидност, съответно срокът на годност изтича по време на действието на този закон, продължават действието си по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.

§ 21. Срокът на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти, който изтича по време на действие на този закон, се удължава служебно от Националната здравноосигурителна каса за времето на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна при условия и по ред, определени от Националната здравноосигурителна каса.

§ 22. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г. и бр. 23 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 61:

а) алинея 2 се изменя така:

„(2) Когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести извън посочените по ал. 1, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.“;

б) алинея 4 се изменя така:

„(4) Изолация и лечение на лица по ал. 2 може да се осъществява в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести.“;

в) създава се нова ал. 6:

„(6) Обжалването по ал. 5 не спира изпълнението на заповедта.“;

г) досегашната ал. 6 става ал. 7.

2. В чл. 63 се създават ал. 7 и 8:

„(7) Мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.

(8) При въведени противоепидемични мерки по ал. 1 или 2 контактните лица на болните от заразни болести не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест.“

3. Създава се чл. 209а:

Чл. 209а. (1) Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 15 000 лв.

(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини.

(4) Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.“

4. Член 215 се изменя така:

Чл. 215. Болен от заразна болест, посочена в чл. 61, както и контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест, посочена в чл. 61, който откаже или не изпълнява задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба в размер на 5000 лв. Същото наказание се налага и на контактно лице, извън посоченото по изречение първо, както и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, които откажат или не изпълняват задължителна изолация, съответно лечение. Лицата, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителна изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.“

5. Създава се чл. 215а:

Чл. 215а. (1) Контактно лице по чл. 63, ал. 8, което откаже извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.

(2) Лице по ал. 1, което отказва да се яви доброволно за извършване на изследване, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.“

§ 23. (1) Сроковете, установени в Закона за предучилищното и училищното образование, които са започнали да текат преди влизането в сила на този закон, спират да текат до отмяната на извънредното положение.

(2) Сроковете, определени в Закона за предучилищното и училищното образование, може да бъдат изменяни със заповед на министъра на образованието и науката, ако поради обявеното извънредно положение не може да бъдат спазени. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на образованието и науката.

§ 24. Сроковете, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование, които са започнали да текат преди влизането в сила на този закон, спират да текат до отмяната на извънредното положение.

§ 25. (В сила от 24.03.2020 г.) (1) През 2020 г. сроковете по чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 219, ал. 4 и 5, чл. 241, ал. 2, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2 и чл. 260 от Закона за корпоративното подоходно облагане се удължават до 30 юни 2020 г.

(2) През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от същия закон, при съобразяване със следните особености:

1. когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. когато до 15 април 2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;

3. когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

§ 26. (В сила от 24.03.2020 г.) През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

§ 27. (В сила от 24.03.2020 г.) (1) През 2020 г. срокът по чл. 47, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се удължава до 30 юни.

(2) През 2020 г. срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон се удължава до 30 юни.

(3) През 2020 г. отстъпката по чл. 53, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се ползва от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон, ако декларацията е подадена и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 май 2020 г.

§ 28. (В сила от 24.03.2020 г.) Лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица прилагат съответно § 25, като срокът за подаване на декларацията по ал. 2 от същия параграф е до 30 април 2020 г.

§ 29. (В сила от 24.03.2020 г.) До отмяната на извънредното положение:

1. срокът по чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага;

2. освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение;

3. срокът по чл. 193, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс спира да тече;

4. не се образува изпълнително производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда;

5. принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се спира; извършените до спирането действия запазват силата си; след спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело; изпълнителното производство се възобновява след изтичането на срока, за който е обявено извънредното положение; преди изтичането на срока на извънредното положение изпълнителното производство се възобновява с разпореждане на публичния изпълнител по искане на длъжника, за изпълнение върху:

а) вземания и парични средства от банки;

б) вземания от трети лица;

в) вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове;

6. след реализиране на изпълнението по т. 5, букви „а“, „б“ и „в“ изпълнителното производство се спира;

7. срокът по чл. 246, ал. 10 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс спира да тече.

§ 30. (В сила от 24.03.2020 г.) (1) По време на действието на този закон Агенция „Митници“ може да предоставя безвъзмездно задържани, иззети, отнети и изоставени стоки, които могат да послужат за защита на живота или здравето на хората, на лечебни заведения, Българския червен кръст, детски градини, училища, социални заведения, държавни и общински учреждения.

(2) Предоставянето се извършва със заповед на директора на Агенция „Митници“, в която се определят условията, редът и начинът на използване на предоставените стоки.

(3) Предоставянето по ал. 1 на акцизни стоки се извършва по реда, определен в ал. 4.

(4) По време на действието на този закон директорът на Агенция „Митници“ може със заповед да предоставя безвъзмездно задържан, иззет, отнет или изоставен етилов алкохол за дезинфекция на лечебни заведения, Българския червен кръст, детски градини, училища, социални заведения, държавни и общински учреждения. Предоставените акцизни стоки се освобождават от плащане на акциз.

§ 31. (В сила от 24.03.2020 г.) (1) За количествата етилов алкохол, които до влизането в сила на този закон се съхраняват от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или във външни съхранители за Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и които количества са заделени преди 1 януари 2006 г., при придобиване на етиловия алкохол от:

1. лицензиран складодържател или лице-вложител в данъчен склад – същият се счита за поставен под режим отложено плащане на акциз;

2. лице, което не е лицензиран складодържател – акцизът се заплаща към момента на придобиването му от лицето, което го придобива, и се внася в държавния бюджет от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в срок от 5 дни от придобиването.

(2) По време на действието на този закон денатурирането на етилов алкохол, съхраняван от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или във външни съхранители за Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за цели, свързани с производството на дезинфекциращи препарати на основата на етилов алкохол, е допустимо да се извърши преди извършването на придобиването от лице по ал. 1, т. 2 и извън територията на данъчен склад, в присъствието на митнически служители, при подадено уведомление до компетентна териториална дирекция преди извършване на денатурирането.

(3) При придобиването на:

1. денатуриран по общ метод етилов алкохол по ал. 2 количествата денатуриран етилов алкохол се освобождават от облагане с акциз;

2. денатуриран по специален метод етилов алкохол по ал. 2 количествата денатуриран етилов алкохол се освобождават от облагане с акциз само ако са придобити от лице, притежаващо удостоверение на освободен от акциз краен потребител.

§ 32. През 2020 г. сроковете по чл. 8, ал. 1 и чл. 20 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор се удължават с един месец.

§ 33. През 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството се удължават до 30 септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон се удължава до 30 юни 2020 г.

§ 34. През 2020 г. сроковете за разработване и одобряване от Министерския съвет на макроикономическата прогноза, средносрочната бюджетна прогноза, Конвергентната програма и Националната програма за реформи се удължават до 31 октомври 2020 г., освен ако друго не произтича от промяна на сроковете, свързани с ангажиментите на страната по чл. 121 и 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително и от вторичното законодателство, прието на тези правни основания.

§ 35. През 2020 г. първата част на държавната субсидия по чл. 25 от Закона за политическите партии се предоставя до 30 юни 2020 г.

§ 36. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за политическите партии (ДВ, бр. 50 от 2019 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 4, т. 2 думите „в рамките до една година от влизането в сила на този закон“ се заменят с „до 31 декември 2020 г.“.

2. В ал. 5 и 6 думите „до 31 декември 2020 г.“ се заменят с „до 31 януари 2021 г.“.

§ 37. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 47 от 2014 г., бр. 72 и 95 от 2015 г., бр. 81 и 98 от 2016 г., бр. 85, 99, 101 и 103 от 2017 г., бр. 18, 77, 84, 91 и 102 от 2018 г. и бр. 13, 24, 42 и 101 от 2019 г.) в чл. 94 се създава ал. 3:

„(3) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването, главният държавен здравен инспектор и директорите на регионалните здравни инспекции може да прилагат мерки на лечебните заведения.“

§ 38. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 9, 14 и 18 от 2020 г.) в чл. 12, ал. 1, т. 4 след думите „които съдържат“ се добавя „тегловно повече от 0,65 на сто“.

§ 39. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове се прилага и за заварените случаи, при които се осъществява дейност с тютюн за пушене (за лула и цигари) към влизането в сила на този закон.

§ 40. Сроковете на разрешенията за извършване на дейности по чл. 1, ал. 1, т. 2, 3 и 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, които изтичат по време на действието на този закон, се удължават с два месеца от отмяната на извънредното положение.

§ 41. (В сила от 24.03.2020 г.) В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г. и бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 251б, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“

2. В чл. 251в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“.

4. В чл. 251г1:

а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“;

б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;

в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“.

§ 42. През 2020 г. при съставяне на годишните финансови отчети за 2019 г. подписите по чл. 25, ал. 2 и 4 от Закона за счетоводството може да бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Когато всички подписи върху годишния финансов отчет и одиторския доклад са електронни подписи, не се изисква полагането на професионалния печат на регистрирания одитор. В този случай върху годишния финансов отчет и одиторския доклад се вписва регистрационният номер на одитора от регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит.

§ 43. През 2020 г. срокът по:

1. член 62, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит се удължава до 31 юли 2020 г.;

2. член 108, ал. 1, т. 9 от Закона за независимия финансов одит се удължава до 30 септември 2020 г.

§ 44. През 2020 г. срокът по чл. 126, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането се удължава до края на втория месец, следващ месеца, за който се отнасят.

§ 45. През 2020 г.:

1. сроковете по чл. 77з, ал. 1, т. 5, сроковете по чл. 100б, ал. 8, чл. 100е, ал. 1, т. 2, чл. 100о, ал. 1 и 2, чл. 100о1, ал. 1 и 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 139, ал. 2, предложение второ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се удължават до 30 септември 2020 г.;

2. сроковете по чл. 100н, ал. 1 и 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се удължават до 31 юли 2020 г.;

3. сроковете по чл. 77н, ал. 12 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се удължават до края на месеца, следващ отчетния период.

§ 46. През 2020 г. сроковете по чл. 128, ал. 4 и чл. 190, ал. 1, предложение първо от Закона за пазарите на финансови инструменти се удължават до 31 юли 2020 г.

§ 47. През 2020 г.:

1. сроковете по чл. 60, ал. 1, т. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 191, ал. 2, т. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се удължават до 31 юли 2020 г.;

2. сроковете по чл. 60, ал. 1, т. 2, чл. 92, ал. 2 и чл. 191, ал. 2, т. 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се удължават до 30 септември 2020 г.;

3. задължението по чл. 64, ал. 2, изречение второ от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се изпълнява в срок до 7 работни дни от края на съответния отчетен период;

4. срокът по чл. 52 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се удължава на 20-дневен срок от извършване на нарушението;

5. срокът по чл. 51 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се удължава на 7 месеца от възникване на нарушението.

§ 48. В Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 83 от 2019 г.; изм., бр. 102 от 2019 г.) в § 82, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби цифрата „6“ се заменя с „12“.

§ 49. (В сила от 24.03.2020 г.) Сроковете и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, включително и акцизи, задължителни осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, държавни и общински такси и други публични вземания, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта не се променят, освен в случаите по § 25 – 31.

§ 50. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 40, 98 и 105 от 2014 г., бр. 52, 60 и 61 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 13, 58 и 96 от 2017 г., бр. 21, 64, 77 и 90 от 2018 г., бр. 25, 44, 60, 61, 79 и 94 от 2019 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 98 от 2019 г.) се създава чл. 63а:

Чл. 63а. В случаите на обявено извънредно положение лични предпазни средства, медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, хигиенни материали и консумативи – частна държавна собственост, може да се предоставят за временно безвъзмездно ползване на лечебни заведения по чл. 8 – 10 от глава втора от Закона за лечебните заведения с акт на министъра на здравеопазването.“

§ 51. (В сила от 24.03.2020 г.) Параграф 41 се прилага до отпадане на необходимостта от принудително изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение.

§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.

––––––––

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 20 март 2020 г. и на 23 март 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Вземане, произтичащо от плащане с чек

ВЗЕМАНЕ, ПРОИЗТИЧАЩО ОТ ПЛАЩАНЕ С ЧЕК

ВЗЕМАНЕ, ПРОИЗТИЧАЩО ОТ ПЛАЩАНЕ С ЧЕК – извън обсега на Европейската заповед за плащане

Предмет на престациите – парична сума

Формална сделка – нареждане за плащане

Едностранна, абстрактна сделка (има много малко възражения за длъжника)

Извънсъдебно изпълнително основание

От икономическа гледна точка ЧЕКЪТ е средство за плащане и гаранционно средство поради факта, че обикновено се издава по повод каузални правоотношения.

Съгласно българското законодателство чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.

От предявяването за плащане тече законна лихва за забава.

Предявяването за плащане е предпоставка за регресна отговорност ако има регресни длъжници. Тъй като за приносителя е неудобно да ходи при банката платец, то е възприето чекът да се предявява пред банката на приносителя.

Системата е: приносителят представя чека на собствената си банка, тя прави платежно искане до банката платец, която плаща, ако има чекът има покритие.

Банката не може да плати частично по чека, но може да плати и след срока за предявяване, ако чекът не е оттеглен.

Ако банката платец откаже да плати (най-често поради липса на покритие) отказът не може да се атакува от приносителя.

Ако отказът е неоснователен той може да се атакува от издателя по чековия договор, но не и от приносителя, защото той няма пряк менителничен иск.

Отказът на банката трябва да се удостовери чрез протест.

Понеже това е бавна и сравнително скъпа процедура има още 2 начина за констатиране на отказа:

1) декларация на банката платец върху чека с посочване на датата на предявяване;

2) датирана декларация на Уравнителната камара (такава няма в България).

Чрез протеста приносителят може да ангажира регресната отговорност на издателя.

Ако не се констатира протест, приносителят се лишава от възможността за предявяване на регресни права.

Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

Това е специален случай на менителнично неоснователно обогатяване съгласно разпоредбата на чл.534 от Търговския закон, и не се касае за субсидиарно приложение какъвто е случая с приложението на чл. 59 от ЗЗД.

Чл. 534 от ТЗ  урежда едно вземане за определен менителничен длъжник при настъпване на определен фактически състав.

Това обаче не е менителнично вземане (за него не може да се вади изпълнителен лист). Фактическият състав се състои от следните елементи:
1. Да има изгубване на правата по менителницата поради давност или преклудиране (възможно е само по отношение на регресните длъжници при непротестиране или непредявяване), т.е. когато няма задължени лица по менителницата.
2. Да има обогатяване.

3. Да има обедняване.

4. Да има причинна връзка между обогатяването и обедняването и изгубването на правата по менителницата.

Този иск попада в извъндоговорните основания, които се изключват от приложното поле на Европейската заповед за плащане.

Издаване на европейска заповед за плащане ЕЗП

Издаване на Европейска заповед за плащане

Издаване на Европейска заповед за плащане.

Обхват-  Процедурата по Регламент (ЕО) № 1896/2006 се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове независимо от характера на съда или правораздавателния орган.

Той не обхваща дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт (чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006) и не се прилага по отношение на Дания. Правилата на Регламент (ЕО) № 1896/2006)  не се прилагат към:

– имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

– производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства;

– социална сигурност;

– вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако: те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг, или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.

За целите на процедурата на издаването на европейска заповед за плащане трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд.

Компетентен орган – Молбата за издаване на Европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника (ответника), по неговото седалище или по местоизпълнението (чл. 625 от ГПК).

Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност.

Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса.

Съдът препраща служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд (чл. 626 от ГПК).

Проверка на молбата – Съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, проверява възможно най-бързо и въз основа на молбата дали са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 1896/2006 и дали вземането е основателно.

Тази проверка по чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 може да представлява автоматизирана процедура.Ако не са изпълнени изискванията и ако вземането не е очевидно неоснователно, съдът предоставя на молителя възможност да допълни или да поправи молбата на основание чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Когато съдът иска от ищеца да допълни или поправи молбата, той указва срок, който е преценен от съда за подходящ с оглед на обстоятелствата.

Съдът може по своя преценка да удължи този срок. За целта съдът използва формуляр Б, изложен в приложение II към Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Ако изискванията са изпълнени само за част от молбата, съдът уведомява молителя за това, Молителят се приканва да приеме или да отхвърли покана за европейска заповед за плащане на сума, посочена от съда, и се уведомява за последиците на неговото решение.

За целта съдът използва формуляр В, изложен в приложение III към Регламент (ЕО) № 1896/2006. Молителят  отговаря, като връща формуляр В в указания от съда срок в съответствие с чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Ако ищецът приеме предложението на съда, съдът издава Европейска заповед за плащане в съответствие с чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 за частта от вземането, приета от молителя.

Последиците по отношение на оставащата част от първоначалното вземане се регулират от националното законодателство.

Отхвърляне на молбатаСъдът отхвърля молбата, ако:

– не са изпълнени изискванията, посочени в чл. 2 – чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, както и когато:

– вземането е очевидно неоснователно,  или

– молителят не изпрати отговора си в указания от съда срок по чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006,  или

– молителят не изпрати своя отговор в указания от съда срок, или отхвърли предложението на съда в съответствие с чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Съдът уведомява молителя за основанията за отхвърлянето на молбата с формуляр Г, изложен в приложение IV към Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Обжалване и нова молба – Отхвърлянето на молбата не подлежи на обжалване.

Това не възпрепятства молителят да предяви своето вземане чрез нова молба за издаване на Европейска заповед за плащане или чрез инцииране на всяка друга процедура, предвидена по законодателството на съответната държава членка.

Издаване на Европейска заповед за плащане /ЕЗП/ – Ако са изпълнени изискванията, съдът издава Европейска заповед за плащане  възможно най-рано и обикновено в 30-дневен срок от подаването на молбата, като за целта използва формуляр Д, изложен в приложение V от Регламент (ЕО) № 1896/2006 (чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1896/2006).

Този срок е утвърден от съдебната практика, като 30-дневният срок не включва времето, използвано от ищеца за допълване, поправка или изменение на молбата.

С Европейската заповед за плащане ответната страна се уведомява за стоящите пред него възможности, а именно:

– да плати на молителя сумата, посочена в заповедта, 

или

– да се противопостави на заповедта, като подаде до съда по произход (съдът, издал заповедта) възражение, което трябва да бъде изпратено в 30-дневен срок от връчването й, както и, че:

– заповедта е издадена единствено на основание информацията, която е била предоставена от молителя и не е била проверена от съда;

– заповедта подлежи на принудително изпълнение, освен ако не се подаде възражение до съда в съответствие с чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Подаване на възражение- Ответната страна, срещу която е издадена Европейската заповед за плащане /ЕЗП/, може да подаде възражение срещу същата до съда по произход /съда издал ЕЗП/, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI към Регламент (ЕО) № 1896/2006, което приложение му се предоставя заедно с връчването на Европейската заповед за плащане.

Възражението по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 се изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответната страна.

Последици- Ако възражението е подадено в срока по чл. 16, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход /държавата членка по произход е държавата, чиито съд е издал ЕЗП/, освен ако молителят изрично е поискал в такъв случай производството да бъде прекратено.

Производството продължава в съответствие с правилата за:

– европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е приложима; или

– всяка подходяща национална гражданскоправна процедура.

Когато молителят е предявил своя иск чрез процедурата за Европейска заповед за плащане, нищо в националното право не засяга неговото положение в последващо гражданско производство.

Прехвърлянето към гражданско производство се урежда от правото на държавата членка по произход.

Молителят се уведомява от съда дали ответната страна е подал възражение и за евентуално прехвърляне към гражданско производство по общия исков ред.

Предложени промени в ЗМГО

Какви промени може да очакваме с влизане в сила на новия Закон за марките и географските означения

Какви промени може да очакваме с влизане в сила на новия Закон за марките и географските означения.

Изработването на проекта на Закон за марките и географските означения (ЗМГО) е във връзка с изпълнение на ангажиментите на Република България, като държава членка на Европейския съюз, да транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директивата).

Вносител на Законопроекта на Закона за марките и географските означения е Министерски съвет.

Законопроектът е гласуван на първо четене в парламентарна сесия и преминал на обсъждане в Комисии между първо и второ четене.

Докладът на Комисията за икономика и туризъм е подготвен с обсъдени и внесени промени съгласно внесени предложения на народните представители между първо и второ четене.

Очаква се Законопроекта да бъде внесен за гласуване на второ четене на парламентарна сесия.

Основната цел на внесения законопорект е привеждане на действащата в страната правна закрила на марките и географските означения в съответствие с изискванията на европейското законодателство и увеличаване на правната сигурност.

С внесените предложения за изцяло нов закон се цели осигуряването на по-голяма правна сигурност по отношение на обхвата на закрила на тези обекти на индустриална собственост, с което ще бъде насърчена и конкурентоспособността на предприятията, водещо от своя страна до увеличаване на преките ползи за българските предприятия.

Внесена е промяна на определението за марка като се преодолява досега съществуващото ограничение за придобиване на правна закрила за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне.

От определението отпада изискването за графично представяне, допустимо е представяне по всякакъв начин, който позволява ясно и точно да се определи предмета на закрила.

С новия закон подробно се регламентира съдържанието на държавните регистри на марките и географските означения, като към обектите, които подлежат на вписване са включени и заявките за регистрация.

Разширен е и списъкът на данните, които се съдържат в регистрите – Държавен регистър на марките и Държавен регистър на географските означения. Заявката вече е обект на собственост и подлежи на вписване в регистрите.

Подробно и ясно са регламентирани процедурите за достъп до досие на обектите, като за улеснение на потребителите е увеличен кръгът на лицата, които ще имат достъп, което ще допринесе заедно ефикасно и бързо администартивно производство.

Предвижда се сега съществуващия модел на заплащане на държавните такси в действащия Закон за марките и географските означения, съгласно който плащането се извършва на всеки един от етапите на процеса по регистрация да бъде заменен с едно единствено заплащане на една такса за обединена услуга, наречена „Регистрация“, дължима в началото на процедурата.

Въвеждането на единна такса ще допринесе за хармонизиране в по-голяма степен на системата на национална закрила на марката в България със системата на закрила на марката на ЕС, тъй като тази процедура за плащане на една обединена такса при регистрация на марка както от самата Служба на ЕС за интелектуална собственост, така и от редица страни членки на ЕС.

Съкращаването на срокове е с най-осезаем ефект в производствата по опозиции, разглеждане на искания и спорове, където вече се посочват допълнителни  14-дневни  срокове за отговор, становища и отстраняване на нередовности по жалбата.

Така например срокът за всички лица с право да подадат опозиция на различни основания от закона е 2 месеца от датата на публикацията на редовната заявка в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Срокът, който се предоставя на страните за сключване на споразумение при подадена опозиция вече може да се удължава само еднократно с 3 месеца по писмено искане, подписано от страните.

При решаването на спорове срокът за подаване на жалба срещу решението е намален от тримесечен на двумесечен от съобщението на решението.

Срокът за отстраняване на нередовностите по жалбата вече е 14-дневен вместо едномесечен, както е в сега действащия закон.

Решенията на основание жалбати се постановяват в двумесечен срок вместо в тримесечен срок, определен в сега действащия закон.

Срокът за постановяване на решения по исканията с предложенията в законопроекта  е намален от 6 месеца на 3 месеца след като е приключило събирането на доказателства и материали. 

Едновременно с това се предвижда една по-сигурна защита на интересите на страните  с предвиждането на едномесечен срок за становище на молителя по вързражения или доказателства, за допълнително представяне на документи, но при условие, че със становището са предоставени нови факти и обстоятелства и/или доказателства от значение за спора.

С цел предвидимост на законовата уредба, са включени правила, указващи ясно случаите, налагащи спиране на производствата по заявки, опозиции и спорове.

За защита на обществения интерес законодателят предвижда засилено служебно начало при проверката на заявките по абсолютните забрани за регистрация, чрез възможността за възобновяване на експертизата по същество на отделните етапи, предшестващи крайното решение за регистрация.

С цел процесуална икономия, дисциплиниране на страните и стимулиране на тяхното активно участие още в административната фаза на производството, законодателят променя и допълва правилата, касаещи съдебния контрол.

Предлага се в съдебното производство страните да могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и да представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят в срок в административното производство.

В законопроекта вносителят на законопроекта прави предложения за увеличаване размера на налаганите глоби и имуществени санкции, като целта е да се уеднаквят административните наказания и санкциите за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения с тези, предвидени за нарушенията по Закона за авторското право и сродните му права, защото във всички случаи става въпрос за нарушения на права на интелектуална собственост.

Със същата цел е и предвиждането на възможност, при системни нарушения, мястото, в което те се извършват да бъде запечатано за определен срок (от три до шест месеца).

Друго въведено ново нарушениее регистриране на марка без съгласието на притежателя.

Използването на марка от формалния притежател на регистрацията (агента) е изрично посочено като нарушение, въвеждането на територията на РБ на стоки без съгласието на притежателя на регистрирана марка също е нарушение.

Съгласно законопоректа недобросъвестното заявяване ще се установява по администартивен ред.

Съществено е завишен размерът на глобите и имуществените санкции.

Размерът на глобите и имуществените санкции е от 2000 лв. до 20 000 лева, а при повторно нарушение от 3000 лева до 30 000 лева, /за сравн. в  сега действащия закон глобите са в размер от 500 лева до 1500 лева, имуществените санкции –  от 1000 лева до 3000 лева, при повторно нарушение глобите достигат до 3000 лева, а имуществената санкция до 5 000 лева/.

На първо четене законодателят е приел предложения законопроект на Закон за марките и географските означения.

Очакваме гласуването на новия закон на второ четене и съответно резултата от неговото приложение.

Борба с корупцията

Адвокат по банково право в София, адвокат в софия, адвокат, адвокат дело за ипотека, адвокат дело за кредит, адвокат дело за лихва, адвокат дело срещу банка, адвокат по банкови дела, адвокат по банково право, банка, дело, дело за изискуем кредит, дело за лихва срещу банка, заем, изискуем, ипотека, кредит, просрочен кредит, изискуем заем, просрочена ипотека, софия

Борба с корупцията

Борбат с корупцията

Борба с корупцията. Специален съвет ще бори корупцията

Специален съвет ще следи напредъка по съдебната реформа и върховенството на закона плюс борбата с корупцията.

Министерският съвет прие Постановление за създаване на национален механизъм за мониторинг в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона.

Мярката е в отговор на препоръките на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, се казва в съобщението на пресцентъра на Министерския съвет.

Националния мониторингов механизъм ще се осъществява чрез Съвет за координация и сътрудничество, а институциите от различните власти, които изпълняват дейности или мерки в посочените области, ще представят информация за напредъка, гласи съобщението.

И още: Съветът ще осъществява дейността си при спазване на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт, както и на другите конституционно и законово установени принципи и правила.

Cъвeтът нe ocъщecтвявa ĸoнтpoл въpxy дeйнocттa нa дъpжaвнитe opгaни и члeнoвeтe cи и пoд ниĸaĸвa фopмa нe мoжe дa ocъщecтвявa нaмeca в нeзaвиcимocттa нa cъдeбнaтa влacт.

Учacтиeтo в Cъвeтa нa opгaнитe, ĸoитo ca извън изпълнитeлнaтa влacт, e нa дoбpoвoлeн пpинцип и e изpaз нa cътpyдничecтвo и диaлoг мeждy влacтитe.

Cъвeтът щe имa ĸoopдинaциoнни и cъвeщaтeлни фyнĸции и в нeгo щe yчacтвaт пpeдcтaвитeли нa нaй-виcoĸo нивo – зaмecтниĸ миниcтъp-пpeдceдaтeлят c peсор „пpaвocъдиe“ пpeдcтaвлявaщият BCC, пpeдceдaтeлят нa BKC, пpeдceдaтeлят нa BAC, глaвният пpoĸypop, глaвният инcпeĸтop oт Инcпeĸтopaтa ĸъм BCC, пpeдceдaтeлят нa KΠKOHΠИ, миниcтъpът нa вътpeшнитe paбoти, миниcтъpът нa пpaвocъдиeтo, миниcтъpът нa финaнcитe.

Πpeдвиждa ce зa вcяĸo зaceдaниe дa бъдe oтпpaвянa пoĸaнa зa yчacтиe дo пpeдceдaтeля нa пpaвнaтa ĸoмиcия в Hapoднoтo cъбpaниe, ĸaĸтo и дo пpeдceдaтeлитe нa пapлaмeнтapнитe гpyпи.

Зaмecтниĸ миниcтъp-пpeдceдaтeля c pecop „пpaвocъдиe“ и пpeдcтaвлявaщия BCC щe pъĸoвoдят cъвeтa, зa дa ce гapaнтиpa paвнoпocтaвeнocттa и нeзaвиcимocттa нa cъдeбнaтa влacт.

Зaceдaниятa щe ce пpoвeждaт нa тpи мeceцa в пъpвия пoнeдeлниĸ нa cъoтвeтния мeceц. Cъвeтът мoжe дa пpoвeждa и извънpeдни зaceдaния пo инициaтивa нa cъпpeдceдaтeлитe или пo иcĸaнe нa 1/3 oт нeгoвия cъcтaв, ĸaтo зaдължитeлнo ce пocoчвaт въпpocитe, ĸoитo щe ce oбcъждaт и члeнoвeтe нa Cъвeтa, ĸoитo щe дoĸлaдвaт пo тяx.

Kъм Cъвeтa щe ce cъздaдe и Гpaждaнcĸи cъвeт c 8 члeнoвe – пpeдcтaвитeли нa пpoфecиoнaлни opгaнизaции нa мaгиcтpaтитe, нeпpaвитeлcтвeни opгaнизaции и нa opгaнизaции нa paбoтoдaтeлитe.

Члeнoвeтe нa Гpaждaнcĸия cъвeт щe ocъщecтвявaт нaблюдeниe въpxy пocтигнaтия нaпpeдъĸ и изпълнeниeтo нa мepĸитe и дeйнocтитe пo пocoчeнитe пoĸaзaтeли – бopбaтa c ĸopyпциятa и opгaнизиpaнaтa пpecтъпнocт, cъдeбнaтa peфopмa, въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa, ĸaтo мoгaт дa дaвaт cтaнoвищa и дa пpaвят пpeдлoжeния пpeд Cъвeтa зa пoвишaвaнe нa eфeĸтивнocттa.

Учacтиeтo в Гpaждaнcĸия cъвeт e нa poтaциoнeн пpинцип.
Poтaциятa нa члeнoвeтe нa Гpaждaнcĸия cъвeт, c изĸлючeниe нa члeнoвeтe, ĸoитo ca пpeдcтaвитeли нa пpoфecиoнaлнитe opгaнизaции нa cъдиитe, пpoĸypopитe и cлeдoвaтeлитe, ce извъpшвa нa eднa гoдинa, ĸaтo пpи нeя ce зaмecтвaт пpeдcтaвитeлят нa opгaнизaциятa c oпит в oблacттa нa пpeвeнциятa и пpoтивoдeйcтвиeтo нa ĸopyпциятa, нa opгaнизaциятa c oпит в cъдeбнaтa peфopмa и нa opгaнизaциятa нa paбoтoдaтeлитe, пpизнaти нa нaциoнaлнo paвнищe, ocвeн ĸoгaтo нямa пoдaдeни нoви зaявлeния зa yчacтиe.

Източник:
defakto.bg

Домашното насилие