Вече може да проверите в НАП какви ваши лични данни са изтекли

Вече може да се направи проверка на изтеклите данни от НАП в специално приложение

Вече може да проверите в НАП какви ваши лични данни са изтекли

Вече може да проверите в НАП какви ваши лични данни са изтекли съобщиха от агенцията.

Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере какви негови лични данни са били неправомерно разпространени.

Електронната услугата е качена в специално разработен сайт, на който можете да влезете тук.

Когато се прави справка по електронен път, трябва да влезете в сайта и да въведете ПИК, издаден от НАП.

Ако нямате такъв, може и с електронен подпис. „Справка с електронен подпис може да бъде направена само за физическо лице, което е посочено като титуляр или автор в електронния подпис и в него се съдържа ЕГН“, обясняват от НАП.

Ако обаче нямате нито ПИК, нито е-подпис, можете да направите справка във всеки един офис на НАП. Трябва да носите само документ за самоличност.

Ще е възможно да се правят справки и за други лица, но се изисква пълномощно.

Приходната агенция ще дава справки и по телефона.

От там посочват, че те ще са за българските граждани, които нямат ПИК и електронен подпис, живеят дългосрочно в чужбина и нямат възможност да посетят офис на НАП.

Справките ще се правят на телефонния номер за връзка с НАП от чужбина – 00359 2 9859 6801. „След свързване, наш експерт ще Ви зададе контролни въпроси с цел идентификация и предоставяне на нужната Ви информация“, обясняват от агенцията.

Що се отнася до чужденците, за които има изтекли лични данни след хакерската атака, те ще бъдат уведомени от данъчната си администрация.

Тази нова справка за разгласените данни заменя старата, при която след обаждане по телефона гражданинът научаваше единствено дали е засегнат от пробива в НАП, но не и точно каква информация за него е била разпространена неправомерно.

Източник: LEX.BG

Без съкратено следствие за убийства

Без съкратеното следствие за убийства

Без съкратеното следствие за убийства

Без съкратеното следствие за убийства и тежки телесни повреди. Това предложение в парламента подготвят депутатите от управляващата коалиция.

Работи се върху два законопроекта, които преследват обща цел.

Сопред тях се цели отпадане на съкратеното следствие за извършителите на умишлени убийства и нанасяне на тежки телесни повреди.

Народните представители искат да премахнат възможността убийци, като тези на 7-годишната Кристин от село Сотиря да могат да избягват най-тежкото наказание.

По подобен начин убиецът на русенката Виктория Маринова – Северин Красимиров – по-рано тази година бе осъден на 30 години затвор, защото призна вината си.

Очакванията са предложенията на ВМРО да са още по-радикални

Евродепутатът Ангел Джамбазки дори изрази съжаление преди дни, че смъртното наказанние е несъвместимо с членството на България в Европейския съюз

Източник: Правен свят

Неизбежната отбрана вече не е наказуема

Неизбежната отбрана вече не е наказуема

П арламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, свързани с института на неизбежната отбрана и санкциите за маловажни кражби. 

Промените са внесени от „Обединени патриоти“ на 18 април миналата година и днес бяха одобрени единодушно със 106 гласа „за“ в пленарната зала. След това депутатите гласуваха максимален срок за предложения между първо и второ четене. 

Със законопроекта се записва,

че няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище,

както и когато е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.

Заместник-председателят на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов посочи, че измененията са срещу битовата престъпност и целят разширяване на хипотезите на неизбежна отбрана.

В момента законът не е достатъчно толерантен към тези, които защитават собствеността си, коментира той.

Веселинов посочи, че втората част от законопроекта се отнася за маловажните кражби. Ако стойността на кражбите е до две минимални работни заплати /1100 лева/, може да се приключи производството с глоба между 100 и 300 лева, като това може да се повтори или потрети, ако общата стойност на престъпленията в рамките на една година е под 150 лева, коментира той.

По думите му на този порочен кръг трябва да се сложи край и при второ провинение извършителят да влиза в затвора. От ОП предлагат също стойността на кражбата да бъде намалена на една минимална работна заплата. 

От ГЕРБ изтъкнаха важността на промените, но отбелязаха и слабости на предложените текстове.

Маноил Манев /ГЕРБ/ каза, че е доволен, че се отваря този дебат. Той обаче изрази притеснения, че ще имат проблем, приемайки тези текстове при празна зала отляво. Популистите няма да спазят принципа като не си го казал навреме да замълчиш, а ще говорят лъжи всеки Божи ден, посочи Манов. Колегата му Димитър Лазаров подкрепи условието „две минимални работни заплати“ да бъде заменено с „една“. 

„Трябва да приложим твърдата санкция на закона, за да въвеждаме ред и законност“, коментира Валери Симеонов /ОП/. Според него предложените текстове са добре обмислени, балансирани и съгласувани и не носят риск от извършване на криминално престъпление, прикрито като неизбежна отбрана. 

Когато нарушителите знаят, че ще лежат в затвора за един откраднат буркан, и бабата няма да пострада, коментира Юлиан Ангелов /“Обединени патриоти“/. 

Независимият депутат Спас Панчев коментира, че този въпрос наистина е важен за обикновения български гражданин, за земеделския производител. Той посочи, че много въпроси следва да бъдат доуточнени между първо и второ четене, но хората очакват да има промяна.

Видео

Източник: Вести БГ

Адвокат по облигационно право в София, Адвокатска Кантора, Облигационни Дела, най-добрите адвокати, Представителство в Съд, Обжалване на Облигационно Дело, добър, адвокат, облигационно право, софия, адвокатска кантора, облигационни дела, дело за облигации, дела за облигации, цена

Иск за сключване на окончателен договор

Иск за сключване на окончателен договор – Всяка от страните по предварителен договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор.

Това е текстът на чл.19 ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ако тази разпоредба се тълкува при съблюдаване буквата на закона по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то тогава следва да се приеме, че в обхвата на разпоредбата под „всяка от страните по предварителния договор“ се включва и неизправната страна по предварителния договор, която може активно да се легитимира, предявявайки искова претенция за обявяване на предварителния договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В правната доктрина се прави опит за преодоляване на това буквално тълкуване.

Според проф.Живко Сталев „по всеки иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът трябва да провери по повод на възражение на ответника и изправността на ищеца с оглед на задълженията, които той е поел с предварителния договор.

“ (Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, издателство Сиела Норма АД, София, 2012).

Но тук идва да се противопостави на становището на проф.Сталев даденото тълнуване относно материално легитимираните лица по иска за обявяване на един предварителен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД за окончателен в решения на ВКС.

В своята съдебна практика ВКС приема, че ищец е лицето купувач, независимо дали е изправна страна по договора, т.е. дали е изпълнил задължението си за плащане изцяло на цената, а обещателят по действащия предварителен договор е ответник.

Според съда решението по предявения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД ще бъде постановено по чл.362 ал.1 от ГПК, което означава, че същото ще замести и неизпълнената част от задължението на ищеца за плащане на цената. 

Неизпълнението на задължение по предварителен договор и неизправността на ищеца-купувач не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния  иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, щом предварителния договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен“ (Решение №28 от 01.07.2011г. по т.д. №207/2010г., IIотд. на ВКС-ТК).

Според ВКС проверката за съществуването на вземането, касаещо цената на имота законодателят свързва само с начина на постановяване на решението, т.е. дали ще бъде под условие или без условие за доплащане на дължимата цена и самото вземане не е предмет на делото за обявяване на предварителния договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД за окончателен.

Предметът на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД е функция на съдържанието на предварителния договор. С Решение №475/08.06.2010г., III г.о. на ВКС-ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС приема, че когато предварителният договор е за продажба, той трябва да съдържа уговорки за вещта и цената, тъй като това произтича от основанието на предварителния договор, чрез който, доколкото е валиден, страната придобива преобразуващото право да иска по съдебен ред, сключването на окончателния договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД.

Ако предварителния договор не установява същественото съдържание на окончателния договор, съдът не може с решението си да замести окончателния договор.

Това безспорно виждане на съдилищата в производството по обявяване на предварителен договор за окончателен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД има различни интерпретации, когато предмет на предварителния договор са няколко недвижими имоти или предмет на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД е за част от уговорената между страните престация, което не е предмет на настоящето изследване.

(Граждански процесуален кодекс, Приложен коментар, Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика, Авторски колективБлаговест Пунев, Венелин Ганев, Димитър Хорозов и др., ИК“Труд и право“, София, 2012г.).Съдебното решение, което уважава претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД притежава конститутивен характер, тъй като със сила на присъдено нещо потвърждава съществуването на спорното право,  и с конститутивно действие, поради предизвикване на търсената от ищеца правна промяна в правната сфера на ответника.

В хипотеза, касаеща придобиване на вещно право, най-важната правна последица за ищеца от  един уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е, че той по силата на съдебния акт придобива претендираното от него вещно право.

Правото на страната по предварителния договор да предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен се погасява по давност.

В това отношение правото по чл.19 ал.3 от ЗЗД не се отличава от другите субективни права. На общо основание то представлява вземане и като всяко вземане не може да бъде реализирано по съдебен ред, т.е. да бъде събрано принудително в случай, че е изтекъл предвидения в закона срок.

По силата на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД давностният срок е петгодишен и започва да тече от момента на сключване на предварителния договор, ако страните не са уговорили друго.

Когато продавачът като страна по предварителния договор предаде владението върху предмета на договора от датата на самото сключване на предварителния договор, то това негово действие не спира давностния срок.

Различна е хипотезата, при която владението върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор не е предадено при сключване на самия договор, а в известен интервал от време след това.

В този случай давността се прекъсва. Предаването на владението на купувача може да се третира като признание на вземането от длъжника, тъй като съгласно нормата на чл.116 б.“а“ от ЗЗД признаването на вземането от длъжника е основание за прекъсване на давностния срок.

Отстъпването на владението от длъжника на кредитора по предварителния договор след сключването му представлява красноречиво волеизявление за наличието на задълженията по него.

В този случай давността започва да тече от датата на предаване на владението. От прекъсване на давността започва да тече нова давност по см. на чл.117 ал.1 от ЗЗД, което означава, че изтеклият срок до датата на прекъсване на давността е изгубил своето правно значение като давност.

Докато съдебното производство за обявяване на предварителния договор за окончателен е висящо, обещателят (продавач) по предвалителния договор може да прехвърли обещания на купувача по предварителния договор недвижим имот  на трето лице.

В защита на купувача по предварителния договор може да се определи значението на вписването на исковата молба по партидата на имота и на нейния собственик в Агенцията по вписванията, което се определя от чл.114 ал.2 от ЗС „Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца“. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.114, б.“б“ от Закона за собствеността, че „Трябва да бъдат вписани: исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.“ По този начин прехвърленото право на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор,  от продавача на трето лице с нотариален акт след датата на вписване на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД, не може да се противопостави на ищеца по висящото съдебно производство (вж.Соломон Розанис, Предварителни договори, Издателство „Фенея“, София, 2008г.).

Предварителен договор за покупко-продажба на имот

Предварителен договор за покупко-продажба на имот – При покупко-продажба на недвижим имот, било то жилищен, търговски или поземлен, както и при учредяване на ограничено вещно право върху имота, купувачът и продавачът, като страни по сделката, сключват предварителен договор преди извършване на сделката за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на ограничено право на собственсот върху недвижимия имот с окончателен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт.

Предварителен Договор по чл.19 от Закона за Задълженията и Договорите (ЗЗД)

Предварителният договор по чл.19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) представлява основата или „подготовката“ за извършване на сделката пред нотариус. Предварителният договор следва да съдържа всички основни елементи на сделката във връзка с покупко-продажбата на недвижимия имот, като обвързва продавачът и купувачът с произтичащите от това права и задължения.

Страни по Договора

Страните уговарят в детайли сделката, като нейните основни елементи следва да съвпадат с основните елементи на договорената покупко-продажба в окончателния договор във формата на нотариален акт, извършен от нотариуса – това са идентичен предмет на сделката, който е ясно индивидуализиран с описание на площ, помещения и граници,   определени индивидуализирани страни по сделката, определена цена, уточнени условия на покупко-продажбата, избран начин на плащане, обезпечения, ако се налагат, определени обезщетения при неизпълнение и т.н.

В никакъв случай обаче не бива да се счита, че има някаква „съподчиненост“ между двата договора. Двата договора имат свое самостоятелно правно битие и съществуват независимо един от друг. Предварителният договор е облигационен договор, от който произтичат вещноправни последици, но няма като резултат транслативен ефект по отношение на правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на сделката. Изискването за действителност на предварителния договор е той да е сключен в писмена форма.

Условия в Предварителния Договор

В писмения предварителен договор трябва да залегнат уговорки относно съществените условия на бъдещия окончателен договор във формата на нотариален акт и на първо място поетото задължение от страните за взаимни насрещни престации.

Продавачът обещава да прехвърли собствеността върху недвижим имот на купувача срещу заплащане на определена цена.

Писмената форма на предварителния договор е условие за неговата действителност.

Всяка от страните по един предварителен договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, само когато предварителния договор е в писмена форма.

Предварителният договор по своята същност представлява „обещание“ за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот и съдържа условия, гарантиращи изпълнението на това „обещание за продажба“.

При извършване на нотариалния акт за окончателното прехвърляне на правото на собственост върху имота, продавачът следва да представи доказателства пред нотариуса, че той е изключителен собственик на имота.

При подписване на предварителния договор такова изискване няма.

Няма изискване продавачът да е собственик на недвижимия имот към момента на сключване на предварителния договор.

Това разширява приложното му поле и в случаите когато в бъдеще обектът ще бъде придобит, за да се изпълни задължението за прехвърляне на собствеността, както и да се „обещава“ продажбата на бъдещ имот, т.е. на обект, който все още не съществува.

Така например продавачът може да се задължи да придобие или изгради недвижимия имот и след това да прехвърли правото на собственост върху него при сбъдване на определени условия и срещу задължението за заплащане на определена цена от страна на купувача.

Този тип предварителни договори са най-силно застъпени при инвеститорски и строителни компании, които сключват директно с купувачите предварителни договори със задължение да изградят един обект и да прехвърлят правото на собственост с окончателен договор във формата на нотариален акт при достигане степен на завършеност Акт 14, Акт 15, Акт 16, или при придобиване на разрешение на ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Гражданите ще могат да водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконни наредби

Дело Срещу Държавата

Дело срещу държавата. Гражданите и бизнесът могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. Това да се регламентира изрично в самия ЗОДОВ предлага депутатът от ДПС Хамид Хамид.

Тази възможност беше отречена преди близо три години – на 27 юни 2016 г., когато Върховният административен съд (ВАС) излезе с тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), с което прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“.

Преди ВАС да излезе с това задължително за всички съдилища тълкуване магистратите бяха разделени в позицията си. Нещо повече – разделен беше и самият ВАС и затова 32-ма върховни съдии подписаха тълкувателното решение с особено мнение.

Днес Хамид Хамид заявява, че целта на внесения от него проект за промени в ЗОДОВ е именно да се преодолеят последиците от Тълкувателното решение по дело №2/2015 г. на ВАС и определя като показателен фактът, че решението е подписано с особено мнение от толкова много съдии.

„Освен това посоченото тълкуване на закона, противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз и на практика прегражда защитата на гражданите и юридическите лица от вреди, които са причинени от отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“, заявява зам.-председателят на парламентарната правна комисия в мотивите си.

Предложението му идва дни след като депутати от ГЕРБ внесоха друг проект за изменения в ЗОДОВ, с който се урежда окончателно, че делата за обезщетяване на вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз ще се водят именно по този закон (повече по темата виж тук). Така по всяка вероятност двата законопроекта ще бъдат обединени и разгледани съвместно от Народното събрание.

Точното предложение на Хамид е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да придобие следната редакция:

Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове

Преди три години, когато обсъждаше проблема, ВАС не се съгласи с подобно виждане, като основния си аргумент върховните съдии от мнозинството извлякоха от чл. 195 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той предвижда две неща. Първо, че „подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение“. И второ – „че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение“. Това, според мнозинството във ВАС, означава, че за периода от приемането на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила решение, той се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. А освен това има специален ред за обезщетяване на гражданите и бизнеса от действието на незаконни наредби, правилници и инструкции, тъй като понятието „правни последици“, включва в себе си и компенсирането на вредите от действието им. С тази задача обаче е натоварен органът, издал незаконният акт, а воденето на паралелни дела от засегнатите по ЗОДОВ е изключено.

Застаналите на особено мнение 32-ама върховни съдии, чиято теза днес се възприема от Хамид Хамид, обаче заявиха, че колегите им са объркали причина и следствие в съжденията си. И изтъкват, че съдът отменя наредбата, правилника или инструкцията именно защото са незаконосъобразни, т.е. отмяната е следствие на незаконосъобразността, а не обратното. „Няма законово основание за извод, че актът ще се счита за незаконосъобразен от деня на решението за неговата отмяна и занапред, а оттук – че това ще изключи отговорността за вреди, причинени от действието му преди отмяната, тъй като до този момент той е действал законосъобразно. На първо място това означава, че е бил обжалван и отменен един законен акт. Освен това подобно разбиране е в противоречие с правната логика – това би означавало да се приеме, че актът е незаконосъобразен, защото е отменен, че незаконосъобразността е последица от отмяната, а не обратното“, пишат те.

А за това, че АПК (чл. 195) казва, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, посочват, че кодексът не въвежда законова презумпция, че той ще се счита за незаконосъобразен занапред. „Няма нормативно основание да се приема, че разпоредбата на чл. 195, ал.1 АПК, от материалноправна гледна точка, може да ограничи отговорността до вреди, които могат да настъпят след отмяната на акта, с мотив, че едва след този момент актът се счита за незаконосъобразен. По правилата на правната логика след отмяната вреди от действието на отменен нормативен акт не могат да настъпят, тъй като същият спира да се прилага“, изтъкват 32-мата върховни съдии.

Според останалите на особено мнение чл.1 от ЗОДОВ и чл.195, ал.1 АПК не подлежат на съотнасяне и втората разпоредба не ограничава приложното поле на първата. „Двете норми са от различен вид: съответно – материална и процесуална, всяка от тях има свое собствено място в правната система, има свое собствено действие, независимо едно от друго. Те не действат на една плоскост – не уреждат едни и същи правоотношения, поради което и не са в колизия“, пишат 32-амата върховни съдии през 2016 г.

Промени и в АПК

В законопроекта си Хамид Хамид предлага и няколко промени в АПК. Първата е в чл. 213б, който регламентира какво се случва, когато жалбата или протестът бъдат оставени без движение. С преценката дали те отговарят на изискванията на АПК са натоварени шефът на ВАС, заместниците му и председателите на отделения. Сега депутатът от ДПС предлага с разпорежданията си, с които оставят жалбата или протеста без разглеждане, те да могат „да присъждат разноски, ако са поискани и ако са представени доказателства за заплащането им“. Същото право получават и съставите на съда, когато открият нередовностите в жалбата в течение на вече започналото производство.

Освен това с предложенията за промени в АПК, депутатът от ДПС урежда и че по-ниската такса за касационно обжалване, което се дължи по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване (30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи) трябва да се прилага и за споровете за социално подпомагане. „Следва да се утвърди практиката, като гражданите и едноличните търговци, които обжалват актове по дела за социално подпомагане се ползват от привилегията, предоставена и на гражданите и едноличните търговци, които обжалват съответно дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване“, пише Хамид.

Той е установил и друга празнота в АПК, който с последните си изменения за първи път предвиди, че и държавата и общините плащат такси за касационно обжалване на делата, от които преди това бяха освободени. Оказва се, че те са пропуснати в чл. 235а АПК, който регламентира такса от 30 лв. за граждани в производствата по частни жалби и 150 лв. – за организациите. „Административните органи – държавни или общински също следва да бъдат включени в субектите, които следва да заплащат държавна такса за подаване на частна жалба, тъй като същите са били страни в първоинстанционното производство и имат право да обжалват съдебните определения“, пише Хамид.

Освен това той предлага да се отмени и чл.27, ал.7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, която освобождава бюджетните организации от такси. Защото след измененията в АПК, тя влиза в колизия с въведеното в чл. 227а АПК задължение за всички страни в процеса, включително за държавните и общинските органи, да плащат държавна такса за касация.

„Заплащането на такса се свързва не само с възмездяване на тази услуга, но и с мотивиране на страните към добросъвестно упражняване на процесуалните права, а що се отнася до държавните и общинските органи – за да бъде предотвратен и евентуален административен произвол от тяхна страна“, подчертава авторът на законопроекта.

Източник: lex.bg

Вече ще може да стреляме по крадец, ако влезе у дома!

Вече ще може да стреляме по крадец, ако влезе у дома!

Ако крадец влезе с взлом в дома ни с цел кражба, вече няма да бъде наказуемо, като престъпление.Това гласи записана промяна в нов Наказателен кодекс. Този проект е публикуван на сайта на правосъдното министерство.

Наказателен кодекс е един от най-старите действащи у нас нормативни актове и не е променян цялостно почти 45 г. Приет и създаден 1968 г. до днешна дата е променян повече от 95 пъти, но само частично.

Най-интересният текст в новия кодекс е този, който касае неизбежната самоотбрана. Според чл.14, ал. 3 на нормативния акт, ако застреляме някой, който е нахлул в дома ни с взлом или е проникнал в къщата с насилие, няма да носим наказателна отговорност.

Според новия Наказателен кодекс, ако се докаже, че са нарушени пределите на неизбежната самоотбрана, наказанието, предвидено в нормативния акт, е до 5 години затвор. Това означава, че ако някой грабне чантата на жена на улицата и тя го застреля в главата без предупреждение, може да отнесе максимум до 5 години затвор.

Законотворците са оставили и възможността да не бъде съден човек, който е стрелял поради уплаха или силно смущение.

Според новия текст обаче, ако хванем крадец на местопрестъплението или след като е свил чужда вещ, можем дори да го понатупаме, стига да успеем да го заловим и предадем на властите. Без наказание може да се размине и дори стрелбата по апаш, стига първоначално да е изстрелян предупредителен патрон във въздуха и стрелецът да не се е целил в главата или сърцето на бягащия крадец.

Предвидена е и опцията за нападение при „крайна необходимост“. В този текст пък е записано, че не се наказва деянието, „което е извършено при крайна необходимост – за да се спасят от непосредствена опасност свои или чужди блага, както и държавни или обществени интереси“. В този случай можем да се отървем от съдебно преследване, ако се докаже, че сме предотвратили извършването на сериозно престъпление, или нанесените от нас щети са по-малки от тези, които апашът е щял да направи.

Сред новите текстове в закона е и отпадането на вината на полицай или служител на службите, който е бил внедрен в престъпна структура под прикритие. В този случай, ако на полицая му се наложи да извърши престъпление, за да не се усъмнят в него новите му „колеги“, това деяние няма да бъде преследвано от закона.

Източник: https://www.criminal.bg

Парламента отхвърли президентското вето за НК

Парламентът отхвърли президентското вето за НК

За спорните текстове гласуваха 137 депутати, 43-има бяха против. В подкрепа на ветото на държавния глава гласуваха само от „БСП за България“. Президентът искаше отпадане на текстовете, с които се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването за задържане на конкретно лице. Това се допуска, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическита неприкосновеност на други лица или когато е наложително предприемането на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство.

Уведомяването за задържане на непълнолетен може да се отложи до 24 часа. Президентът изрази притеснения от ограничаване на правото за уведомяване на трето лице при задържане и критикува законодателя, че не е конкретизирал престъпленията, за които ще се прилага тази мярка.

„Имате право на поправителен изпит по държавност и правов ред“, обърна се Филип Попов от БСП към управляващите в началото на дебатите по ветото. Той посочи, че БСП няма как да подкрепи тези разпоредби. По думите му европейската директива не изисква такива текстове. Преписали сте директивата буквално, а не смислово, коментира Попов.

Данаил Кирилов от ГЕРБ коментира, че крайната редакция на текстовете, постигната в правната комисия, отговаря на всички изисквания на директивата. Текстовете са съобразени и с българската правна практика и с европейския стандарт за защита на задържаните лица, посочи той. Кирилов отбеляза, че адвокатите са задължително изключени от категорията за неуведомяване. „Ако терорист извършва посредствено извършителство, чрез вербуването и привличането на непълнолетно лице, опасано с взривно устройство, и го заловите – какво? Ще пазим правото на уведомяваме да уведоми този, в който е спусъкът да активира взрива ли“, попита Кирилов. Колегата му Димитър Лазаров добави, че не става въпрос за тайни арести, както се внушава.

Христиан Митев от „Обединени патриоти“ каза, че няма как да бъде подкрепено това вето, в което се казва, че едва ли не ще изчезват хора от улиците. Според него не ясно защо предвиденият механизъм за защита също е върнат за ново обсъждане.

Обявяването на действителните собственици на фирмите е отложено – започва от 31 януари 2019 г.

Източник: vesti.bg

Обявяването на действителните собственици на фирмите е отложено – започва от 31 януари 2019 г.

Обявяването на действителните собственици на фирмите ще започне от 31 януари 2019 г. Такава промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е приело Народното събрание на 31 октомври, но това не е станало известно до днес. Измененията все още не са и обнародвани в Държавен вестник.

По време на обсъждането на Закона за киберсигурност по предложение на вътрешната комисия са направени и промени в разпоредбата от ЗМИП, в която е уредено до кога се обявяват реалните собственици.

В §9 от ЗМИП срокът за деклариране на действителните собственици е обвързан със задължението на Агенцията по вписванията до 1 октомври 2018 г. да осигури възможност за отбелязване на тези данни. В закона е записано, че бизнесът има 4 месеца след тази дата, за да подаде заявления кои физически лица реално притежават дадена фирма, т.е. това трябва да се случи до 1 февруари 2019 г. Това задължение важи и за юридическите лица с нестопанска цел, но ако се пререгистрират след 1 октомври, срокът да заявят действителните си собственици в Търговския регистър ще тече от датата на пререгистрацията им.

С промените, приети на 31 октомври чрез Закона за киберсигурност, датата 1 октомври 2018 г. навсякъде е заменена с 31 януари 2019 г. (новите разпоредби виж в карето). Освен това е предвидено, че до 31 декември 2018 г. Министерският съвет трябва да приеме правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Именно в този правилник са образците на декларациите, с които ще се обявяват действителните собственици на фирмите. Както „Лекс“ писа, на 19 октомври от името на премиера Бойко Борисов за обществено обсъждане беше огласен проекът на правилник (можете да се запознаете с проекта тук). Това стана с месец и половина закъснение. Така той нямаше как да влезе в сила навреме, за да започне подаването на декларациите на 1 октомври 2018 г.

Министерството на правосъдието вече огласи промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С тях се създаде образец на заявлението за вписване на действителните собственици в Търговския регистър. Агенцията по вписванията има техническа готовност за тези нови данни.

Само преди часове от Асоциацията на организациите на българските работодатели, която обединява Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), поискаха отлагане на срока. От бизнеса очевидно също не са били информирани, че това вече се е случило.

Какво ще трябва да декларира бизнесът можете да научите тук.

Източник lex.bg

България се бави с въвеждането на медиацията за разрешаване на извънсъдебни спорове

Адвокат по гражданско право в София. Адвокатска Кантора по Граждански Дела. Нашата Кантора е Специализирана във Водене на Граждански Дела. Адвокатите Притежават Богат Опит в Процесуалното Представителство.

България се бави с въвеждането на медиацията за решаване на извънсъдебни спорове

България се забавя с ефективното въвеждане на медиацията като алтернативен начин за решаване на извънсъдебни спорове. Това коментираха във Велико Търново участниците в международна конференция.

Експертите настояват медиацията като по-бърз и евтин способ да бъде въведена и при решаването на трудово-правни и търговските спорове, както и при производствата по несъстоятелност.

Забавят се промените в Закона за медиацията и в ГПК, коментира медиаторът доц. Янка Тянкова. „И всеки път, когато стигнем до това да позволим ли медиатор да участва в едно производство по несъстоятелност, за да подпомогне кредиторите да се свържат с длъжника и да изготвят един оздравителен план или сега в производството по стабилизация, нашият законодател се стъписва и казва – медиатор не“, каза Тянкова. Проблемът при медиацията е, че в момента двете страни в спора не може да бъдат задължени да участват в неговото уреждане.

Във форума за алтернативните начини за решаване на спорове участваха близо 60 юристи, историци и философи от България, Русия, САЩ и Гана.

Източник: Правен свят

Главния прокурор поиска имунитета на 6 народни представители