Архив за етикет: Блокиране на сметка

Издаване на Европейска заповед за плащане

Издаване на Европейска заповед за плащане.

Обхват-  Процедурата по Регламент (ЕО) № 1896/2006 се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове независимо от характера на съда или правораздавателния орган.

Той не обхваща дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт (чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006) и не се прилага по отношение на Дания. Правилата на Регламент (ЕО) № 1896/2006)  не се прилагат към:

– имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

– производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства;

– социална сигурност;

– вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако: те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг, или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.

За целите на процедурата на издаването на европейска заповед за плащане трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд.

Компетентен орган – Молбата за издаване на Европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника (ответника), по неговото седалище или по местоизпълнението (чл. 625 от ГПК).

Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност.

Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса.

Съдът препраща служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд (чл. 626 от ГПК).

Проверка на молбата – Съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, проверява възможно най-бързо и въз основа на молбата дали са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 1896/2006 и дали вземането е основателно.

Тази проверка по чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 може да представлява автоматизирана процедура.Ако не са изпълнени изискванията и ако вземането не е очевидно неоснователно, съдът предоставя на молителя възможност да допълни или да поправи молбата на основание чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Когато съдът иска от ищеца да допълни или поправи молбата, той указва срок, който е преценен от съда за подходящ с оглед на обстоятелствата.

Съдът може по своя преценка да удължи този срок. За целта съдът използва формуляр Б, изложен в приложение II към Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Ако изискванията са изпълнени само за част от молбата, съдът уведомява молителя за това, Молителят се приканва да приеме или да отхвърли покана за европейска заповед за плащане на сума, посочена от съда, и се уведомява за последиците на неговото решение.

За целта съдът използва формуляр В, изложен в приложение III към Регламент (ЕО) № 1896/2006. Молителят  отговаря, като връща формуляр В в указания от съда срок в съответствие с чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Ако ищецът приеме предложението на съда, съдът издава Европейска заповед за плащане в съответствие с чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 за частта от вземането, приета от молителя.

Последиците по отношение на оставащата част от първоначалното вземане се регулират от националното законодателство.

Отхвърляне на молбатаСъдът отхвърля молбата, ако:

– не са изпълнени изискванията, посочени в чл. 2 – чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, както и когато:

– вземането е очевидно неоснователно,  или

– молителят не изпрати отговора си в указания от съда срок по чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006,  или

– молителят не изпрати своя отговор в указания от съда срок, или отхвърли предложението на съда в съответствие с чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Съдът уведомява молителя за основанията за отхвърлянето на молбата с формуляр Г, изложен в приложение IV към Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Обжалване и нова молба – Отхвърлянето на молбата не подлежи на обжалване.

Това не възпрепятства молителят да предяви своето вземане чрез нова молба за издаване на Европейска заповед за плащане или чрез инцииране на всяка друга процедура, предвидена по законодателството на съответната държава членка.

Издаване на Европейска заповед за плащане /ЕЗП/ – Ако са изпълнени изискванията, съдът издава Европейска заповед за плащане  възможно най-рано и обикновено в 30-дневен срок от подаването на молбата, като за целта използва формуляр Д, изложен в приложение V от Регламент (ЕО) № 1896/2006 (чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1896/2006).

Този срок е утвърден от съдебната практика, като 30-дневният срок не включва времето, използвано от ищеца за допълване, поправка или изменение на молбата.

С Европейската заповед за плащане ответната страна се уведомява за стоящите пред него възможности, а именно:

– да плати на молителя сумата, посочена в заповедта, 

или

– да се противопостави на заповедта, като подаде до съда по произход (съдът, издал заповедта) възражение, което трябва да бъде изпратено в 30-дневен срок от връчването й, както и, че:

– заповедта е издадена единствено на основание информацията, която е била предоставена от молителя и не е била проверена от съда;

– заповедта подлежи на принудително изпълнение, освен ако не се подаде възражение до съда в съответствие с чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Подаване на възражение- Ответната страна, срещу която е издадена Европейската заповед за плащане /ЕЗП/, може да подаде възражение срещу същата до съда по произход /съда издал ЕЗП/, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI към Регламент (ЕО) № 1896/2006, което приложение му се предоставя заедно с връчването на Европейската заповед за плащане.

Възражението по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 се изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответната страна.

Последици- Ако възражението е подадено в срока по чл. 16, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход /държавата членка по произход е държавата, чиито съд е издал ЕЗП/, освен ако молителят изрично е поискал в такъв случай производството да бъде прекратено.

Производството продължава в съответствие с правилата за:

– европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е приложима; или

– всяка подходяща национална гражданскоправна процедура.

Когато молителят е предявил своя иск чрез процедурата за Европейска заповед за плащане, нищо в националното право не засяга неговото положение в последващо гражданско производство.

Прехвърлянето към гражданско производство се урежда от правото на държавата членка по произход.

Молителят се уведомява от съда дали ответната страна е подал възражение и за евентуално прехвърляне към гражданско производство по общия исков ред.

Предложени промени в ЗМГО