Архив за етикет: договори

СВЕТОВНАТА ЕПИДЕМИЯ НА КОРОНАВИРУСА, ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ И (НЕ) ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

Договори в извънредно положение

Въвеждане на Извънредно положение на територията на България– Световното разпространение на т.нар. коронавирус и обявената от СЗО пандемия на вируса Covid –   19, която обхваща територията на България, стана причина за въвеждане на ограничителни мерки в икономическото и социално развитие на гражданското ни общество с цел опазване живота и здравето на българските граждани. В тази връзка в страната ни е установено Извънредно положение по предложение на Министерски съвет и гласувано от Народното събрание, считано от 13.03.2020г. Със Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването в България се въвеждат задължителни противоепидемични мерки, състоящи се  с преустановяване осъществяването на редица дейности на търговски обекти и центрове, спортни прояви, културно‐ развлекателни мероприятия, свързани с концентрация на множество хора. Малко по-късно установеното извънредно положение е узаконено с приетия от Народното събрание Закон за мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., публикован в ДВ, бр.28 от 24 март 2020г., в сила от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение.На основание влезлия в сила Закон министърът на здравеопазването издава нови Заповеди с допълнителни ограничителни мерки – забрана събирането на хора повече от 2, забрана за влизане в паркове и градини и др.

Действието на този закон и последващите ограничителни заповеди на министъра на здравеопазването  поставят търговците и гражданите в положение на невъзможност за изпълнение на задължения по вече сключени и действащи договори. Наложените ограничителни мерки в обществото засягат дейността както  на субектите, търговци и обикновени граждани,  които поради разпространение на заразата и действащите забрани на нормативните и административни актове не могат да изпълнят своите договорни задължения в договорените срокове, така и правата на насрещните страни по тези договори, също търговци и обикновени граждани.

Невъзможност за изпълнение на договорно задължение – Съгласно установените  принципи  в облигационното и търговското право, длъжникът винаги носи отговорност за това, че не е изпълнил задължението си   по сключен договор, освен ако докаже, че това се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Невъзможността за изпълнението следва да бъде обективна – когато не само длъжникът, но и всяко трето лице не може при дадените обстоятелства да изпълни задължението. Невъзможността за изпълнението може да бъде начална и последваща. Началната невъзможност се означава още с термина „невъзможен предмет“ – чл.26 ал.2, чл.184 ЗЗД. Началната невъзможност е правопрепятстващ юридически факт, при който не възниква задължение и следователно не може да се говори за неизпълнение. Облигационното право обхваща най-вече последващата невъзможност – когато престацията не може да се изпълнипродължително време, но е била възможна към сключване на договора (проф.Ангел Калайджиев, Облигационно право, обща част).Невъзможността е налице и тогава, когато след сключване на договора престацията е забранена от закона и затова не може да се изпълни.

   Обективната невъзможност за неизпълнение е следствие от обстоятелство, което се е проявилослед сключване на сделката, но преди да е настъпила изискуемостта на задължението на длъжника по нея. В договорното право този принцип е уреден в чл.81 ал.1 от ЗЗД – „длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да се вмени във вина.

Непреодолима сила – „форс мажор“ – Една от тези освобождаващи длъжника причини е непреодолимата сила, т.нар. „форс мажор“. Терминът „форсмажор“ (force majeure) е с френски произход, но неговият корен трябва да се търси в римското право и понятието „vis major“ , което означава непреодолима сила, т.е. сила на която не може да й се противостои. Непреодолимата сила е основание за последваща невъзможност. Нейното проявление е след възникването на облигационното задължение.В чл.306 от Търговския закон непреодолимата сила се определя като непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договоре (чл.306 ал.1 от ТЗ). За да бъде едно събитие определено като непреодолима сила трябва да има извънреден характер – изключителност, и да бъде извън волята и контрола на страните. При сключването на договора страните не са допускали за настъпването на непреодолимата сила като събитие, което да попречи на страните да изпълнят поетите задължения. Извънредният характер на събитието го прави непредотвратимо, тъй като страните не могат да преодолеят последиците от настъпването му като положат дължимата грижа на добър стопанин за изпълнение на задълженията. Много често при сключването на даден договор страните изрично  включват  в  съдържанието му т.нар. форсмажорни клаузи, 

в които очертават кръга на събитията  които  ще считат за непреодолима сила 

и посочват какви ще са последиците от проявлението им. Като такива се посочват природни или стихийни бедствия (поройни дъждове, наводнения,  снегонавявания,  виелици,  градушки,земетресения,  свлачища,  екстремно  високи  температури, суша и др.); блокади на пътища, граници и др.  пожар, производствени  аварии; войни, 

правителствени забрани, ембарго, стачки и др. Обикновено вирусните епидемии не представляват част от съдържанието на форсмажорна клауза. Затова в настоящия случай на вирусна пандемия страните могат да се позоват на съдържащата се в Търговския закон дефиниция за непреодолима сила и уредените в  закона последици, тъй като това е събитие с характер на непреодолима сила,  препятстващо изпълнението на договорните задължения и не е включено в уговорена форсмажорна клауза или пък страните изобщо не са предвидили наличието на такава клауза в договора си.

Засегнатият субект, като задължена страна по договора, няма да може да се позове на непреодолима сила , ако е неизправна страна по договора и е в неизпълнение още преди проявлението на конкретното събитие, определено като непреодолима сила. 

       Правилата на чл.306 от Търговския закон, уреждащи непреодолимата сила, имат сила и приложение и в гражданското право, а именно разпоредбите на  чл.306 ал.1, ал.2 и ал.4 от Търговския закон. Тези разпоредби имат общ характер и не са специфични за търговските правоотношения, което пък от своя страна не налага уреждането на непреодолимата сила от гражданския закон, а именно:

Чл. 306. (1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.

(2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

(4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

Държавните актове като непреодолима сила –

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., след обнародването му в Държавен  вестник и влизането му в сила, има обвързваща сила и действа спрямо всички правни субекти на територията на страната. В правната теория и съдебната практика се приема, че актовете на държавната власт, каквито са действащия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и последващите Заповеди на министъра на здравеопазването с ограничителни принудителни мерки могат да се разглеждат като непреодолима сила. Държавните актове, установяващи извънредни мерки за разпространение на пандемията на коронавируса в условията на извънредно положение на територията на страната, представляват обстоятелство, на което страната може да се позове, за да изключи отговорността си за неизпълнение на договорното си задължение. Съгласно чл.6 от Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещине се прилагат до отмяна на извънредното положение.

Световната епидемия от Коронавирус като  непреодолима сила –форсмажорно обстоятелство, което попада в хипотезата на чл. 306 от Търговския закон. Вирусната пандемия, обявена от Световната здравна организация може да представлява на собствено основание непреодолима сила. Глобалното заразяване с вируса COVID-19 без съмнение е непредвидено, т.е договарящите не са могли и не са били длъжни да го предвидят. То може да се определи и като непредотвратимо събитие. Към настоящия момент заразяването с коронавируса всички държави по света не успяват да ограничат неговото разпространение и ограничаване. Броят на заразените лица се увеличава всеки ден, като заедно с това нараства и броя на починалите от коронавирус. Може да бъде обоснован и извънредният му характер, т.е. пандемията от коронавирус не е явление с  всекидневен характер или обичайно повтарящо се.Именно поради извънредния характер на световната епидемия на коронавируса все още няма ваксина и потвърдени методи на лечението на заразените с коронавируса. Например ако задължението е свързано с извършване на дейности, чието извършване налага контактуването с повече хора и контакт с открити повърхности, то изпълнението на задължението създава риска от зараза с коронавирус и опасност за живота на хората. Поради това, считаме, че обявената от Световната здравна организация пандемия  от COVID ‐  19 сама по себе си може да се разглежда като непреодолима сила, ако договорът е сключен преди масовото й разпространение.

Въпреки, че гражданският закон не изисква от страните да преприемат определени действия за да настъпи спирането на изпълнението на задълженията, то е препоръчително страната, която не може да изпълни своето задължение да уведоми писмено за това другата страна или страните да изменят договорните клаузи относно изпълнението съобразно създалата се ситуация. Това ще ограничи вредните последици за страните, както и ще се избегнат съдебни спорове, свързани с допълнителни разходи на време и пари.

   Изложеното в настоящата статия не следва да се приема задължително предписание при всяко неизпълнение на договорно задължение в условията на Извънредно положение. Всеки казус има своите специфики и следва да бъде разрешаван конкретно след консултиране и получаване на компетентно съдействие и правна помощ от адвокат.

Закон за извънредно положение