Архив за етикет: осиновяване

Осиновяване

Осиновяване – условия, процедури и законова основа

Осиновяване – условия, процедури и законова основа:в действащия Семеен кодекс (СК) – чл.89 – чл.105 от СК.

Предпоставки и правила за осиновяване:

Възможно да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.

Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своята съпруга.

Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.

Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.

СК определя и че дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал.

Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания. 

При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на дете.

Според чл.100 от СК осиновяването може да бъде пълно или непълно.

Видът на осиновяването се определя от лицата, даващи съгласие по чл.89 от СК, с изключение на случаите, изрично посочени в закона, при които осиновяването е винаги пълно:

  • Когато осиновяваният е дете на неизвестни родители или когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване.
  • Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието муначин.
  • Без съгласие на родителите, когато се касае за дете, настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Тук се допуска пълно осиновяване без съгласие, когато родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред, без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Тук искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.
  • Без съгласието на родителите, в случай, че детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на:

1. осиновяващия;

2. родителите на осиновявания;

3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;

4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.

Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.

При пълно осиновяване дирекция „Социално подпомагане“ разяснява на лицата, даващи съгласие, за последиците от допускане на осиновяването, преди да изразят съгласие.

При непълно осиновяване разяснение се дава от съда.

Задължително лицата, даващи съгласието си, да представят декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.

Осиновяваният, ако не е навършил четиринадесет години, се изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето.

Мнение за осиновяването дава настойникът или попечителят.

Пълно и непълно осиновяване:

При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи /деца и внуци/, от една страна, и осиновителя и неговите роднини /родители, братя и сестри/ – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.

Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител.

Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама – по адреса, посочен в съдебното решение.

При пълното осиновяване се съставя нов акт за раждане, в който осиновителите се вписват като родители, а старият акт за раждане се запазва, но от него не могат да се черпят данни заради тайната на осиновяването, освен при проверка при встъпване в брак на осиновения, за да не се получи брак между роднини (например между брат и сестра).

При пълното осиновяване, осиновеният приема личното име на осиновителя за свое бащино, както и фамилното име на осиновителя за свое фамилно име.

Може да бъде променено и личното име на осиновения.

При пълното осиновяване осиновеният не наследява биологичните си родители и други роднини по произход.

С други думи, той е извън кръга на наследниците на всичките си биологични роднини.

Непълно осиновяване

При непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи /деца и внуци/, от една страна, и осиновителя – от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. 

Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава.

Рождените родители не наследяват осиновения.

При непълното осиновяване, понеже се запазват и връзките с биологичните родители, обикновено имената на осиновения не се променят и не се съставя нов акт за раждане, а със забележка се отбелязва направеното непълно осиновяване.

При непълното осиновяване осиновеният наследява, както осиновителите си (но не и техните роднини), така и биологичните си родители и евентуално другите роднини по произход, понеже връзките му с тях не са прекъснати.

Процедура по осиновяването:

Молбата за пълно осиновяване, извън случаите на задължително пълно осиновяване, включително и когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг, може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил 14 години чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.

Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.

Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й.

При пълно осиновяване съдът изисква доклад от дирекция „Социално подпомагане“ и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.

Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания.

Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец – на Столичната община и на Министерството на правосъдието.

Така постановеното решениеможе да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 100, ал. 2 от СК /при предварително дадено съгласие на родителите за пълно осиновяване/, от осиновявания и от прокурора пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяването на решението.

Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично.

В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съответния апелативен съд в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.

Настоящият материал има информативен характер и не представлява правен съвет. При всеки конкретен казус задължително се обърнете към адвокат за получаването на правен съвет, относим към конкретните обстоятелства.

Правни услуги по време на извънредно положение