Архив за етикет: промени закон за марките

Какви промени може да очакваме с влизане в сила на новия Закон за марките и географските означения

Какви промени може да очакваме с влизане в сила на новия Закон за марките и географските означения.

Изработването на проекта на Закон за марките и географските означения (ЗМГО) е във връзка с изпълнение на ангажиментите на Република България, като държава членка на Европейския съюз, да транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директивата).

Вносител на Законопроекта на Закона за марките и географските означения е Министерски съвет.

Законопроектът е гласуван на първо четене в парламентарна сесия и преминал на обсъждане в Комисии между първо и второ четене.

Докладът на Комисията за икономика и туризъм е подготвен с обсъдени и внесени промени съгласно внесени предложения на народните представители между първо и второ четене.

Очаква се Законопроекта да бъде внесен за гласуване на второ четене на парламентарна сесия.

Основната цел на внесения законопорект е привеждане на действащата в страната правна закрила на марките и географските означения в съответствие с изискванията на европейското законодателство и увеличаване на правната сигурност.

С внесените предложения за изцяло нов закон се цели осигуряването на по-голяма правна сигурност по отношение на обхвата на закрила на тези обекти на индустриална собственост, с което ще бъде насърчена и конкурентоспособността на предприятията, водещо от своя страна до увеличаване на преките ползи за българските предприятия.

Внесена е промяна на определението за марка като се преодолява досега съществуващото ограничение за придобиване на правна закрила за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне.

От определението отпада изискването за графично представяне, допустимо е представяне по всякакъв начин, който позволява ясно и точно да се определи предмета на закрила.

С новия закон подробно се регламентира съдържанието на държавните регистри на марките и географските означения, като към обектите, които подлежат на вписване са включени и заявките за регистрация.

Разширен е и списъкът на данните, които се съдържат в регистрите – Държавен регистър на марките и Държавен регистър на географските означения. Заявката вече е обект на собственост и подлежи на вписване в регистрите.

Подробно и ясно са регламентирани процедурите за достъп до досие на обектите, като за улеснение на потребителите е увеличен кръгът на лицата, които ще имат достъп, което ще допринесе заедно ефикасно и бързо администартивно производство.

Предвижда се сега съществуващия модел на заплащане на държавните такси в действащия Закон за марките и географските означения, съгласно който плащането се извършва на всеки един от етапите на процеса по регистрация да бъде заменен с едно единствено заплащане на една такса за обединена услуга, наречена „Регистрация“, дължима в началото на процедурата.

Въвеждането на единна такса ще допринесе за хармонизиране в по-голяма степен на системата на национална закрила на марката в България със системата на закрила на марката на ЕС, тъй като тази процедура за плащане на една обединена такса при регистрация на марка както от самата Служба на ЕС за интелектуална собственост, така и от редица страни членки на ЕС.

Съкращаването на срокове е с най-осезаем ефект в производствата по опозиции, разглеждане на искания и спорове, където вече се посочват допълнителни  14-дневни  срокове за отговор, становища и отстраняване на нередовности по жалбата.

Така например срокът за всички лица с право да подадат опозиция на различни основания от закона е 2 месеца от датата на публикацията на редовната заявка в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Срокът, който се предоставя на страните за сключване на споразумение при подадена опозиция вече може да се удължава само еднократно с 3 месеца по писмено искане, подписано от страните.

При решаването на спорове срокът за подаване на жалба срещу решението е намален от тримесечен на двумесечен от съобщението на решението.

Срокът за отстраняване на нередовностите по жалбата вече е 14-дневен вместо едномесечен, както е в сега действащия закон.

Решенията на основание жалбати се постановяват в двумесечен срок вместо в тримесечен срок, определен в сега действащия закон.

Срокът за постановяване на решения по исканията с предложенията в законопроекта  е намален от 6 месеца на 3 месеца след като е приключило събирането на доказателства и материали. 

Едновременно с това се предвижда една по-сигурна защита на интересите на страните  с предвиждането на едномесечен срок за становище на молителя по вързражения или доказателства, за допълнително представяне на документи, но при условие, че със становището са предоставени нови факти и обстоятелства и/или доказателства от значение за спора.

С цел предвидимост на законовата уредба, са включени правила, указващи ясно случаите, налагащи спиране на производствата по заявки, опозиции и спорове.

За защита на обществения интерес законодателят предвижда засилено служебно начало при проверката на заявките по абсолютните забрани за регистрация, чрез възможността за възобновяване на експертизата по същество на отделните етапи, предшестващи крайното решение за регистрация.

С цел процесуална икономия, дисциплиниране на страните и стимулиране на тяхното активно участие още в административната фаза на производството, законодателят променя и допълва правилата, касаещи съдебния контрол.

Предлага се в съдебното производство страните да могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и да представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят в срок в административното производство.

В законопроекта вносителят на законопроекта прави предложения за увеличаване размера на налаганите глоби и имуществени санкции, като целта е да се уеднаквят административните наказания и санкциите за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения с тези, предвидени за нарушенията по Закона за авторското право и сродните му права, защото във всички случаи става въпрос за нарушения на права на интелектуална собственост.

Със същата цел е и предвиждането на възможност, при системни нарушения, мястото, в което те се извършват да бъде запечатано за определен срок (от три до шест месеца).

Друго въведено ново нарушениее регистриране на марка без съгласието на притежателя.

Използването на марка от формалния притежател на регистрацията (агента) е изрично посочено като нарушение, въвеждането на територията на РБ на стоки без съгласието на притежателя на регистрирана марка също е нарушение.

Съгласно законопоректа недобросъвестното заявяване ще се установява по администартивен ред.

Съществено е завишен размерът на глобите и имуществените санкции.

Размерът на глобите и имуществените санкции е от 2000 лв. до 20 000 лева, а при повторно нарушение от 3000 лева до 30 000 лева, /за сравн. в  сега действащия закон глобите са в размер от 500 лева до 1500 лева, имуществените санкции –  от 1000 лева до 3000 лева, при повторно нарушение глобите достигат до 3000 лева, а имуществената санкция до 5 000 лева/.

На първо четене законодателят е приел предложения законопроект на Закон за марките и географските означения.

Очакваме гласуването на новия закон на второ четене и съответно резултата от неговото приложение.

Борба с корупцията