Медиацията е процедура, която може да се приложи във всяка фаза на даден спор. Препоръчително е процедурата да започне непосредствено след възникване на спора, преди неговата ескалация и преди внасянето му в Съда.
• Двете или една от страните се обръщат към медиатор, медиаторът предприема действия за установяване на контакт с другата страна.
• Двете страни се съгласяват да разрешат спора си чрез процедура по медиация и посочат конкретния медиатор.
• Сключва се споразумение за провеждане на медиация, което описва начините и условията, по които ще се проведе медиацията.
• Провеждат се сесии по медиация – общи и индивидуални
• Освен ако страните не се договорят за друго, всяка една от тях има право да разполага със съветник по време на медиацията.
• Страните не са задължени да постигнат уреждане на спора – те могат да се споразумеят по всички, по някои или по нито един от въпросите, предмет на спора.
• Няма изискване за действителност на споразумението, но най-често то се сключва в писмена форма.
• Писменото споразумение се подписва само от страните по спора. Ако страните поискат то може да се завери нотариално или ако е налице висящ спор – да го представят на съда за одобрение като съдебна спогодба. По този начин спогодбата има изпълнителна сила.